Днес се навършват 65 години от 9 септември 1944 г. Това е денят, който коренно променя политическия контекст, социалната ориентация, икономическата стабилност и духовните нрави на българите. На тази дата комунистите взимат властта в България чрез преврат и управляват до 1989 г.

В нашата история превратът на 9 септември 1944 г. е третият след тези на 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г. Загубихме националния държавен суверенитет и от германската колесница се привързахме към Москва, коментира пред БГНЕС историкът проф. д-р Георги Бакалов.

Този преврат беше реванш за събитията от 1925 година и по думите на историка проф. Николай Генчев, това е второто обезглавяване на българската интелигенция. След него се налага съветски модел, който поставя край на образованието и духовните ценности, изграждани от Възрожденската традиция. Това възпитава две, три поколения българи без духовни ценности. Налага се пролетарски начин на поведение, който преди това не е бил разпространен. Понятието буржоазно, невинно по своя смисъл, се превръща в негатив и заклеймява значението на индивидуалните постижения. От тогава българите стават убедени, че богатството и успехите са нещо нередно. Хора, които не могат да постигнат сами определено ниво на жизнен стандарт се обръщат срещу тези, които имат постижения, подчерта професорът.

Еуфорията от първите години на преврата налагат в страната модел на користност и връщат назад нашето развитието. Потърпевши са стотици хиляди лични и семейни съдби, на които е отнето всичко, като се налагат мними послания за равенство. Властта се използва за създаване на натиск за принадлежност и фалшиво кокетничене с триумф на идеологическата пропаганда.

Най-тежки последствия върху нацията нанесоха присъдите на Народния съд до февруари 1945 г, когато в България бяха избити хора - цветът на интелигенцията, политическият и дипломатически елит, хората на културата, които бяха постигнали много. Отнемането на собствеността не само на едрата собственост, преди всичко на собствеността на обикновените граждани, както и унищожаването на земеделието, нанесе необратими последици. Това доведе до стихийната урбанизация и запълването на градовете с неподготвени за този тип живот хора. Това роди цялата гама от явления на приспособимост. Пострадаха и сфери като образованието, на което беше наложен съветски модел, който скъсваше традицията на доказаната образователна система от преди войната.

След промените през 1989 г. членовете на над милионната Комунистическа партия се стопиха, защото принадлежността към нея неискрено се използваше за задоволяване на жизнените потребности. Безстопанственото рушене на националното богатство беше разпределено в средите на хора, ползващи се с протекции и създаде придобивки за престъпни групи. В други страни този процес се случи за по-кратко време и с по-малки последствия и не доведе до такива поражения, каквито имаше в България. Това, което преживяхме в последното десетилетие на ХХ век беше следствие от безконтролното господство на Комунистическата партия и разрухата, която донесе 9 септември. Нашият преход премина по безкръвен начин, но продължи много по-дълго и е много мъчителен.

Ако политическият и икономически преход са завършили в определена степен, то духовният преход и завръщането на България към европейските ценности предстои, счита историкът.

На 9 септември през годините са се случвали и други паметни събития в българската история и обществено развитие:

През 924 г. пред стените на Константинопол цар Симеон I Велики и император Роман І Лакапин, сключват примирие, а не траен мир, за какъвто настоява византийската страна, припомня Агенция "Фокус".

През 1885 г. княз Александър І Батенберг с указ назначава княжеско комисарство за Източна Румелия в състав: Георги Странски, Петко Рачов Славейков и Йоаким Груев.

През 1903 г. Главният щаб на Илинденско-Преображенското въстание се обръща към българското правителство с молба за оказване на помощ.
1908 г. - в периода 5 - 9 септември в Източните железници е организирана стачка от синдикати, основани от българските социалдемократи Илия Янулов и Григор Василев.

През 1943 г. в нарушение на конституцията ХХV Народно събрание избира регентство в състав: проф. Богдан Филов, член от царската фамилия – княз Кирил Преславски и ген. Никола Михов. Година по-късно - 1944 г. - в България се извършва преврат и Отечественият фронт (ОФ) овладява властта. Превратът е извършен с помощта на действащи офицери от Българската армия, преминали на страната на ОФ, съветските войски, навлезли в България на 8 септември и партизани.

През 1948 г. умира Фердинанд Сакскобургготски – български княз /1887 – 1908/ и цар /1908 – 1918/. Основател на династията на Кобургите в България.

През 1972 г. Българската национална телевизия излъчва първото си цветно предаване – манифестацията от площад "9 септември" (дн. "Александър Батенберг"). Започва работа Варненското телевизионно студио. 1974 г. - прекратено е заглушаването на всички честоти на предаванията на радио "Гласът на Америка". Започват денонощни излъчвания на програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Година по-късно - 1975 г. - започва редовно да се излъчва Втора програма по Българската телевизия.

Какво се случва по света на 9 септември?

През 337 г. тримата сина на император Константин си поделят Римската империя.

През 1850 г. Калифорния става 31-вият американски щат

През 1855 г. в хода на Кримската война (1855 г. – 1856 г.) англо-френските войски, действащи на Кримския полуостров, завладяват Севастопол след 349-дневна обсада.

През 2006 г. след няколко неуспешни опита совалката “Атлантис” e изстреляна от космодрума Кейп Канаверал. Изстрелването на “Атлантис” е планирано за 27 август, но е отлагано четири пъти: заради удар на мълния, заради тропическа буря и заради технически проблеми.