Снимка: Gamespy.com

Пиратството при софтуера, инсталиран върху персонални компютри у нас, остава 68% през 2008 г. В същото време в половината от изследваните 110 страни ръстът му спада, а едва в 15% от тях се наблюдава покачване. Загубите за софтуерната индустрия в резултат на пиратството у нас са се покачили със 121% до 139 милиона щ.д. в сравнение с 2007 г., когато са 63 милиона щ.д.

Това са някои от резултатите на шестото глобално проучване на софтуерното пиратство, публикувано днес от Сдружението на издателите на бизнес софтуер/СИБС (The Business Software Alliance/BSA) - международната организация, представляваща световната софтуерна индустрия. Това е независимо изследване, извършено в 110 страни от International Data Corporation/IDC, световният лидер в областта на маркетинговите проучвания и прогнози.

"Проучването на IDC доказва необходимостта от продължаване на усилията както на частния, така и на държавния сектор в България за по-нататъшно снижаване ръста на софтуерното пиратство," заяви Велизар Соколов, юридически представител на СИБС у нас. "Сравнен с цифрите за другите държави членки на ЕС, ръстът на софтуерното пиратство у нас остава висок в резултат на комплекс причини, сред които някои несъвършенства в законодателството, които не бяха отстранени през 2008 г., непоследователно правоприлагане, продължителни производства и неадекватни санкции, както и липса на ефективно управление на софтуерните активи в малките и средни предприятия и висока обществена толерантност към посегателствата срещу интелектуалната собственост."

След 3 последователни години (2003, 2004 и 2005), в които ръстът на софтуерно пиратство в България остана на критичните 71%, през 2006 г. беше постигнат спад с 2 % - тенденция, която продължи и през 2007 г., когато софтуерното пиратство достигна най-ниската си точка от 68%. Независимо от това, през 2008 г., въпреки тенденцията към спад в Централна и Източна Европа, България не отбеляза по-нататъшно понижаване използването на нелицензиран софтуер.

Подобряването на сътрудничеството между творческия сектор и компетентните държавни органи и засиленият диалог между тях вероятно ще доведат до последователност в правоприлагането и по-адекватни мерки от страна на съдебната система, като по този начин ще наредят България в следващото годишно проучване на IDC сред страните, в които се наблюдава спад в ръста на пиратството. В потвърждение на тези констатации е и положителното решение на Търговския представител на САЩ да остави България извън Списъка за наблюдение по Специалния доклад 301, независимо от препоръките на Световния алианс за интелектуална собственост.

Като страна членка на ЕС, България следва да се стреми дългосрочно към достигане на средния за Общността ръст на софтуерно пиратство, който за 2008 г. е 35%.

Други важни цифри от проучването:

• Сред проучените 110 страни, пиратството бележи спад в 57 държави, остава на същото равнище в 36 и само в 16 страни сочи по-високи стойности. Поради факта, че пазарът на персонални компютри е нараствал най-бързо в страните с най-висок ръст на пиратство, световният ръст на пиратството бележи покачване с 3% и е 41% за 2008 г.
• В Централна и Източна Европа, страните с най-висок ръст на софтуерно пиратство са Грузия с 95%, Армения с 92%, Азербайджан с 90% и Молдова с 90%. Сред страните с най-нисък ръст са Чешката република с 38%, Унгария с 42% и Словакия с 43%. Русия бележи най-голям успех, снижавайки ръста на пиратството с 5 пункта до 68%, като за последните 6 години общият спад е с 19 пункта.
• Макар новите икономики да заемат 45% от световния пазар на хардуер, те имат само 20% дял от пазара на софтуер за персонални компютри. Ако този дял е същият като дела за хардуер, софтуерният пазар би нараснал с 40 милиарда щ.д. годишно. Ако софтуерното пиратство в глобален аспект бъде снижено само с 1 пункт, това би добавило 20 милиарда щ.д. за ИТ индустрията.
• Разширяването на достъпа до Интернет ще означава и по-голямо разпространение на пиратски софтуер. През следващите 5 години, още 460 милиона души от новите икономики ще започнат да използват Интернет. Това нарастване ще е най-голямо сред крайните потребители и малките фирми, при които ръстът на софтуерно пиратство е по-висок, отколкото в големите компании и държавните агенции.

Проучването е проведено независимо от IDC и обхваща пиратството на всякакъв бизнес софтуер използван на персонални компютри, включително десктопи, лаптопи и ултра преносими машини. Проучването не включва други видове софтуер като например софтуер за сървъри и др.п. IDC е използвала официална статистика за доставките на софтуер и хардуер и свои сертифицирани анализатори в повече от 60 страни, за да очертае тенденциите в софтуерното пиратство.