Модерният човек приема почти всичко технологично за даденост. И рядко си дава сметка за механизмите, които стоят зад повечето технологични удобства и дигитални увлечения, превърнали се в неизменна част от ежедневието ни.

В този ред на мисли CEEDS'15 by Webit е събитие библия за умовете за новото време, които желаят да надзърнат авансово няколко страници напред в бъдещето не само на модерните технологии и комуникации, но и на човешкия род като цяло. Невъзможно е да обхвана океана от информация, който залива в продължение на два дни посетителите на събитието от повече от 40 държави, но ще опитам в един особено обобщен вариант да изведа на преден план основните теми, залегнали в презентациите, дискусиите и лекциите на повечето от 100-те лектора, участници във форума.

Internet of Things (Интернетът на нещата)

Вероятно няма да излъжа, ако кажа, че дигиталната трансформация е завладяла 50% от териториите на планетата. От няколко години предаването и събирането на информация може да се извършва от почти всяко кътче на Земята – без необходимостта от физическа комуникация между хората лице в лице или човек и компютър. Почти всяко устройство, което носим в себе си, „говори“ в мрежата независимо дали браузваме с него в интернет, разглеждаме снимките на любимите си хора или въпросното просто стои в джоба ни.

Всеки един притежаван от нас механизъм, бил той лаптоп, мобилен телефон, таблет, автомобил, смарт часовник (съвсем скоро домакински уреди, тоалетни принадлежности и т.н.) съдържа информация за нашия начин на живот, влеченията ни, нашите хобита, проблемите, които ни терзаят. Дори и тези на членове от семейството ни, а често пъти и най-съкровените ни тайни. За добро или лошо в днешно време тази информация почти никога не остава непокътната.

В този смисъл, тъй нареченият „private life” към днешна дата е крайно относително понятие, защото реално погледнато, използвайки интернет, методологията на модерните изчислителни единици прави така, че информацията за всяко едно наше действие остава складирана в огромни сървърни помещения по целия свят, създавайки база от данни, която от своя страна формира дигиталната действителност, която ни заобикаля. От начина, по който пазаруваме в интернет, през този, по който получаваме всякакъв вид съдържание (музикално, видео, рекламно и др.) до дигиталната ни свързаност, докато сме на разходка в природата и пътешествията в открития космос.

Разбира се, повечето лектори в рамките на технологичния форум говориха за положителните страни на тъй наречената “BigData”. Как с адекватното използване на тоновете информация за милиарди души под формата на единици и нули, животът на модерното човешко общество ще се подобри значително – от напредъка в медицината, до подобренията в образователната система и ежедневни дисциплини (автомобили с автопилот, охладителни системи за съхранение на местни съставки и др.), съпътстващи човешкия живот.

Том Адамс от FutureBrand и ораторът Игор Беукер обаче впечатлиха и с въжделенията си за обратната страна на медала – неправомерното използване на събираната от всяка голяма (и не само) корпорация информация и инфраструктурата на начина на живот, която дори в развитите западни държави е болезнено далеч от това да бъде наречена ефикасна и достатъчно продуктивна.

Игор Беукер, например, изтъкна факта, че множество компании все още нямат ясна идея как да се възползват от събираната от тях информация за клиентите и потребителите им.

Том, от своя страна, намекна по особено убедителен начин, че по-важна от самата иновация, зад която стои дадена личност, е нейното прокарване към домовете на хората. Прокарване, което обикновено се извършва от големите корпорации. Защото по този начин тя ще подобри живота на милиони души, а не на единици. 

Според Том Адамс решенията за по-ефикасно използване на природните ресурси, намаляването на убитите при пътнотранспортни произшествия всяка година, проблемите, касаещи застаряването, различните видове контролирани заболявания и т.н., стоят в ръцете на технологичните компании и големите брандове, които ще използват модерните технологии и огромните количества база данни за постигането на човешки прогрес под натиска на обикновените хора.

Том даде пример със заболяването от диабет – по думите му 4,9 милиона души са починали от коварната болест в рамките на 2014 година. Според него, ако 10% от всички починали през миналата година от споменатото заболяване са притежавали фитнес гривна (или умен часовник), чрез която да измерват и следят своето здравословно състояние, то 500 хиляди от тях вероятно щяха все още да са между нас. Тоест, ако компаниите, които се грижат за разработката и разпространението на уеръбъл технологии, успеят да намалят цените и увеличат производствения процес под натиска на търсенето на въпросните от страна на потребителската маса още през тази година, споменатите потенциално спасени 500 хиляди живота могат да станат факт в рамките на следващата, 2016 година.  

Проблем, който пряко касае и нас, българите, е разединеният дигитален пазар. Под разединен имам предвид достъпа на множество услуги, които са на разположение за едни държави и недостъпни за други. В тази връзка бившият министър-председател на Естония и сегашен вицепрезидент на Европейската комисия Андрус Ансип сподели, че се работи по идеята за обединен дигитален пазар на териториите на ЕС. В същото време обаче той допълни, че към днешна дата съществуват 29 регулации, които все още създават непреодолими бариери за изграждането на единен дигитален пазар при държавите членки в Европейски съюз.

Що се отнася до бъдещето на разпространение на видео и музикално съдържание, то, съвсем очаквано, е здраво обвързано с различните дигитални платформи като YouTube и Netflix за видео, както и Spotify за стрийминг на музика. 

Пиотър Кабай от Warner Music Eastern Europe все пак допълни, че що се отнася до музикалния пазар, ако иска да оцелее един голям издател, то той трябва да бъде балансьор, използвайки всички налични – аналогови, дигитални и физически платформи. По думите му, продажбите на CD-та, колкото и изненадващо да прозвучи за мнозина, всъщност са отбелязали повишение през 2014 година спрямо предходната 2013 и в някои държави представляват до 40% от целия музикален пазар. Той изтъква още, че в някои страни членки на ЕС (Полша) има изградена култура на закупуване на музикални дискове. Разбира се, търсенето и предлагането на популярна музика днес се базира и на събираната с години база данни, съдържаща поведението и предпочитанията на модерния музикален потребител.

От друга страна, големият проблем за повишаване на услугите за видео съдържание се нарича bandwidth. В случая наистина става въпрос за технологичен проблем, с който тепърва големите корпорации за видео разпространение ще се борят. С други думи, все още е далеч моментът, в който ще можем да гледаме излъчвания в 1080p резолюция с Bluray качество, за 4К с адекватна компресия да не говорим.

Няколко думи и за развитието на рекламата в изцяло дигитална среда – вече сме свидетели на почти ексклузивно таргетирана реклама в големите социални мрежи и платформи за видеообмен като YouTube. Математически алгоритми не само променят рекламното съдържание за всеки потребител за секунди, след като той посети даден сайт, но същото важи и за цветовата гама на банерите, а понякога и на целия уеб портал. Естествено, таргетираните реклами и цветовата промяна са базирани изцяло на фийдбека, който се събира от всеки потребител при комуникацията му с различни уеб медии и услуги. 

Подобни прийоми все още не са наложени масово на родна територия, но предвид бесните темпове на развитие на технологиите, е въпрос на време и Econ.bg да предлага уникална визия и реклама за всеки различен потребител.
Изключително любопитни лекции бяха изнесени и на теми като интернет обучение и интернет здравеопазване, но повече за тях можете да откриете в официалния Youtube канал на CEEDS'15.

Къде сме ние?

Крайно любопитна дискусия изнесоха основателят на CEEDS'15 Пламен Русев и трима изключително успешни български бизнесмени – Петър Митев (Chaos Group), Ивайло Пенчев (Walltopia) и Васил Терзиев (Тelerik). Истината е, че ако съдим по познанията, лекотата на изказ и най-вече успехите, които са постигнали четиримата изброени българи, то, както сподели Васил, България действително ще се превърне в едно страхотно място за живеене през 2025 година. Ивайло Пенчев, от друга страна допълни, че най-важното нещо за една компания в България (и световен мащаб), е тя да бъде печеливша. Защото по този начин, без допълнителни еквилибристики, служителите на въпросната ще могат да си осигурят по-добри финансови възнаграждения, чрез които потенциално ще живеят по-добре.

Четиримата дискутираха нуждата от промяна на мислене при средностатистическия българин, избягването на крайния негативизъм, характерен за него, и нуждата от значителни подобрения в образователната ни система. Петър Митев добави, че единственият начин за успех у нас е талантливите млади българи да не се интересуват от мнението на българското общество, което често пъти демонстративно изразява съмнения в това какво може и не може да постигне един млад човек.

Надявам се въпросната дискусия да бъде качена за свободно гледане онлайн, за да може повечето инакомислещи българи да се запознаят със свои сънародници, успели в България, но разсъждаващи като граждани на света. Защото, както Петър в края на разговора отбеляза, тъжен е фактът, че в България по-популярен от него (вероятно и от четиримата взети заедно) е индивид като Митьо Пищова...