Авторите в България получават едни от най-ниските възнаграждения за труда си. Това отбелязва Световната организация на дружествата на автори и композитори – CISAC, в Доклада за глобалните приходи от авторски възнаграждения за 2021 година, който бе публикуван днес.

От доклада става ясно, че глобалните приходи за авторите бележат ръст от 5,8% за 2021 година, като достигат 9,6 млрд. евро, но все още са под нивата отпреди пандемията. Резултатите осветяват негативното въздействие за авторите от локдауна на концертния сектор, както и от огромните ресурси, генерирани от дигиталните платформи, много малка част от които достигат до творците. Докладът на CISAC предоставя изчерпателни данни и анализ на събраните авторски възнаграждения от всички репертоари, включително музика, аудиовизия, визуални изкуства, драматургия и литература.

Данните в доклада показват, че събраните в България възнаграждения за автори в музикалната и филмовата индустрия са толкова ниски, че дори не попадат в класациите, оповестени от CISAC. Единствено по показател „събрани авторски възнаграждения на глава от населението годишно“ България се нарежда на опашката с 0,79 евро на глава от населението през 2021 година, докато средната стойност за целия свят през същата година е почти два пъти повече – 1,49 евро.

Тази сума включва възнагражденията, които чуждестранните автори получават от използването на техния репертоар на територията на България, както и възнагражденията за българските творци. Приходите на последните са още по-ниски предвид по-малкото потребление на български репертоар в България спрямо чуждестранния.

Според организацията на авторско-правните дружества това до голяма степен се дължи на неспособността на държавата да създаде адекватна среда за професионално развитие и справедливо заплащане на творците.

В доклада си CISAC посочва, че тарифата за излъчване на музикално съдържание от телевизиите в България не е променяна от 2001 година. Това е резултат от липсата на ясна законодателна процедура, която да осигурява равнопоставеност при преговорите на авторските дружества с ползвателите на произведения. С приемането на законодателни текстове държавата също трябва да гарантира, че този процес ще завърши с приемане на адекватни тарифи, които да носят справедливи възнаграждения на авторите от телевизии, радиостанции, кабелни оператори, дигитални платформи и други.

CISAC обръща внимание, че правителството действа бавно, като дава за пример две директиви за авторското право и сродните му права – за определени онлайн предавания (Директива (ЕС) 2019/789) и за цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790) – които трябваше да бъдат транспонирани през 2021 година. Това обаче не се случи и не бяха предприети никакви мерки, което накара Европейската комисия да стартира наказателна процедура срещу държавата.

Всичко това, както и все по-задълбочаващите се дисбаланси в творческите индустрии в България бяха повод за създаването на Алианса за развитие на творческите сили (АРТС). Чрез него организациите за колективно управление Музикаутор, Филмаутор и Артистаутор се стремят към промяна и устойчив растеж в сектора, като подпомагат отговорните институции в намирането на правилните решения, които да гарантират прозрачност, справедливост и по-добри условия за творческите индустрии. През тази година към обединението се присъединиха още Асоциацията на професионалните фотографи и Асоциацията на филмовите продуценти.

Инициативата бе припозната от CISAC и така българският пример беше описан в Доклада за глобалните приходи от авторски възнаграждения за 2021 година наред с тези от още седем държави.