Тези времена вероятно ще бъдат запомнени като много странни в историята на Запада. Това не се дължи само на сътресенията след Брекзит и на невероятния избор на Доналд Тръмп. Демагогът в Белия дом просто утежнява една съществуваща картина.

В Европа има странен вятър. Това представлява предизвикателства пред Европейския съюз, основните му принципи и съвременната следвоенна концепция за демокрация.

Европейските страни и ЕС в този момент показват донякъде отрицателен имидж на останалата част от света.

Помислете за четири скорошни примера:

Гърция е социално и икономически "унижена" от някои европейски лидери и международни институции;

крайнодесни активисти, които печелят гласове по целия континент и размахват плакати срещу ЕС, имигрантите и исляма;

невъзможността да се постигне съгласие за разумни квоти за разселване на бежанци на континента;

и почти нелибералната тенденция на държави като Унгария и Полша, където крайнодесният завой се води от (очевидно) умерените дясноцентристки сили.

Тази цялостна картина показва икономическа неприветлива и политически националистическа Европа.

Но със сигурност не всичко е изгубено и със сигурност за Стария континент има още положителни новини.

Например този уикенд крайнодясната Марин льо Пен беше победена на френските президентски избори, за удоволствие на много европейци.

Макар да е вярно, че западната демокрация се противопоставя на крайната десница, как можем да забравим, че лидерът на френския Национален фронт е получила около 11 милиона гласа, докато избирателната активност е най-ниската от 1969 г. насам и близо 16 милиона френски граждани са останали в къщи или са пуснали празна бюлетина?

А през юни евроскептичната и антиимигрантска партия може да се превърне в огромна сила на френските парламентарни избори.

В същото време в източноевропейските страни съществува тревожна ситуация, съпроводена от пресичащи се проблеми и влошавана от етническия национализъм и трайния икономически спад и безработица.

За съжаление, за еврофилите има и друг аспект, който трябва да бъде разгледан в момента.

Неотдавнашният опит на унгарското правителство да закрие Централноевропейския университет заради неговата опозиция срещу премиера Виктор Орбан, заедно с възхода на антиимигрантски, неофашистки групи в страната, трябва да събуди загриженост във всички.

Тъй като тези настроения пълзят и по-нататък по континента, вдъхновени са онези, които биха искали да се върнат към излезлите от мода дни на националния протекционизъм и да видят завръщането на икономическия национализъм.

Генезисът и еволюцията на европейската интеграция вместо това трябва да заобиколят националистичните разделения и да създадат порест европейски свят - и вероятно всеобхватно гражданство.

Какво може да се направи, за да бъдат спрени националистите да завземат повече пространство?

Необходимо е ново направление за подновяване на европейския проект, основан на ценностите на общите ценности, културата и космополитизма.

Но това се нуждае от визия и тази визия трябва да бъде споделена от гражданите на Европа: подписването на официални декларации или на политики, които са благоприятни за икономиката, очевидно не са достатъчни.

Позициите срещу ЕС няма да бъдат отхвърлени от строгите мерки. Ако трябва да има искрена европейска публична сфера, то тя трябва да бъде изградена отдолу нагоре.

Това е единственият начин да се изгради истинска популярност и обновено чувство за принадлежност.

Независимо че всичко изглежда мрачно, има малко светлина на надежда за онези, които изглеждат достатъчно силни.

Антикорупционните и антиправителствени протести, които се случват в Румъния от януари, се оказаха не националистически, а проевропейски граждански момент.

Един от лидерите на протестите, докторантът Серджу Спатан, ми каза, че корумпираните политици смятат ЕС за "пречка".

Това изненадващо активно източноевропейско общество желае "да бъде част от по-силен съюз, с по-силни политически връзки, а не само с икономически интереси", добави той.

"Виждайки безсилните танци на бюрократите в Брюксел пред новите вълни на национализма и популизма", казва Серджу, "е разяряващо и обезкуражаващо".

Според Флорин Лобонц, професор по история в Западния университет в Тимишоара, тази група "става все по-голяма сила в Румъния и се свързва с други подобни организации в Европа, особено във Франция, Малта, Испания, Холандия".

След неотдавнашните успехи на десните националисти и евроскептиците в Унгария и Полша и други съседни нации и натискът от страна на Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган, би било хубаво, ако от Изток задуха положителен вятър на промяната, който спасява посветената на Европа душа.

Има надежда, че лидерите на ЕС в Брюксел ще успеят да се вълзолзват от възможността.

Андреа Мамон, Си Ен Ен.