Още преди месеци от КНСБ предупредиха, че се задава вълна на народно недоволство. Какво бе онова, което видяхме в София тези дни? Справедливият народен гняв или опит за съживяване на синдикатите като политически актьор? Econ.bg ви предлага да се запознаете с анализа на "Дойче Веле" по въпроса.
Националната протестна демонстрация в София остави доста неадекватно впечатление с повечето си искания, лозунги и предупреждения. Стана ясно например, че КНСБ явно се чувства ангажирана единствено към заплатите в публичния сектор, защото "който ги пипал, щял да си ходи от властта". Колкото и "ненормална държава" да е България, все пак е добре да припомним, че частният бизнес там е основният работодател, както и това, че "държавната хранилка" има основна заслуга за раздути щатове и неефективни структури, работещи колкото за набиването на трудов стаж.
Кисело мляко вместо реформи
Следователно тъкмо публичният сектор - в най-значителна степен, се нуждае от "пипане", още повече, че нито едно правителство от 10 ноември до днес не посмя да прокара нужните болезнени реформи. Те щяха да предизвикат съкращения на работни места, но в същото време можеха да "вдигнат" бюджетните заплати в здравеопазването, образованието, обществената безопасност и други критични сфери. Вместо това синдикатите се придържат към опазването на "социалистическите завоевания" и водят драматични борби за раздаването на кофички кисело мляко за вреден труд и то на чиновници и държавни служители.
Останалите искания на националния митинг в София също издават по-скоро политически, отколкото синдикални претенции. Вицепрезидентът на КНСБ например настоява за някаква мега-антикризисна програма, която да бъдела не само на правителството, а на цялата държава и на бизнеса, че и на парламентарното мнозинство, но пък и на опозицията... Забравил е да спомене само Българската православна църква.
Търсенето на подобна програма от сегашното правителство е твърде закъсняло. А да искаш сега оставката на Станишев, значи на умряло куче нож да вадиш. Ако пък исканията са адресирани към бъдещото правителство - което и да е то - там със сигурност ще има значително по-малко възможности за опазване на заплатите в бюджетния сектор от сега, включително и поради раздаваните с щедра ръка пари от сегашния кабинет и наложените от икономическата криза ограничения. Следователно на всички трябва да е ясно, че ситуацията на наемния труд в България в близко бъдеще може само да се влошава.
Вечната игра на синдикатите за пред наивници
Ако искат да играят сериозна, а не бутафорна роля, синдикатите трябва се ангажират с реалното представителство на тези хора пред работодателите, със защитата на техните права на работните им места чрез създаване на структури, по подобие например на германските съвети на работещите. Нека вместо да напускат тристранния диалог за сътрудничество да опонират и да партнират на управляващите и на бизнеса за реално подобряване на условията на труда и неговото заплащане и то не само в бюджетната сфера.
Защото има безброй забравени от бога места, където истински "роби на труда" работят при неистови условия за дребни стотинки. Нека синдикатите участват и в изработването на схеми за спасяване на част от закриващите се от кризата работни места. Исканията на оставки и лютите закани кой да си ходи от власт са празна работа и част от вечната игра на синдикатите за пред наивници. Времената на Константин Тренчев обаче отдавна отминаха.
