Реформите в България се забавят през последните две години, но въпреки това страната остава основен пристан за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Югоизточна Европа (ЮИЕ). Това става ясно от доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за икономическото развитие и перспективи пред икономиките от региона. На всеки две години банката публикува проучване за прехода на общо двайсет и седемте икономики от ЮИЕ към пазарна икономика. В същото време обаче перспективите пред тези страни, в това число и България, се смрачават заради влошаване на глобалната икономическа среда и невъзможността на Европейския съюз да излезе от стагнацията, в която се намира в момента. Към неблагоприятните фактори може да бъдат прибавени и високите цени на петрола.

Въпреки тези негативни констатации, в доклада се отбелязва, че икономиките на Източна Европа и страните от бившия Съветски съюз ще продължат да са сред най-динамично развиващите се в света.

ЕБВР прогнозира ръст на ПЧИ в региона през тази година до 11.6 млрд. долара, което ще означава нов рекорд, тъй като миналата година бяха отчетени невижданите досега 9.2 млрд. долара. Преките капитали са насочени изключително към България, Румъния и Хърватия, като в тези страни те финансират повече от половината от дефицитите по текущата сметка. Икономическият растеж на страната ни леко ще се забави през настоящата година, като според прогнозите на ЕБВР той ще е 5.5 на сто при 5.6 на сто през миналата година.

Той обаче ще е по-висок от средния за Източна Европа - 5.3%, и този на Югоизточна Европа - 4.8 на сто. За сравнение средният ръст на БВП за Източна Европа през 2004 г. беше 6.6%, а за следващата година се прогнозира да бъде 5.2 на сто. Ръстът на БВП на икономиките на ЮИЕ през миналата година беше 6.5 на сто.

Дефицитите по текущата сметка остават на високи нива в региона, което се дължи най-вече на бързия ръст на кредитите, отбелязват от ЕБВР. Очакванията на експертите на банката са те да достигнат средно 9 на сто от БВП през 2005 г. срещу 10.3 на сто през предходната. Инфлацията също ще се повиши до средно 5.8%, главно поради високите й стойности в Сърбия и Черна гора, където нейното равнище през настоящата година ще е 16 на сто, дължащо се на ръста на заплатите и покачването на цените на комуналните услуги и петрола.

Специално за България и другите две страни - кандидатки за членство в Евросъюза - Румъния и Хърватия, експертите на банката посочват, че реформите в тях се забавят, като достигнатото от тях равнище е много по-ниско, отколкото това на новите членки на ЕС от Централна Европа и Прибалтика, преди да се присъединят към блока. В доклада се припомня, че нашата страна и северната съседка може да бъдат отложени с една година тъкмо заради забавянето на структурните реформи в тях.

Политическата нестабилност, в която изпаднаха страните, които предстои да се присъединят към Евросъюза, е основната причина реформите в Югоизточна Европа да се забавят като цяло, твърдят от ЕБВР. Тенденцията на спад на реформи в региона през 2004-2005 г. се обяснява от експертите на институцията с две причини - или временен ефект от развитието на вътрешнополитическата обстановка във водещите страни, или с отслабване на стимула за продължаване на промените в процеса на преориентиране към пазарна икономика.

Иначе добрите резултати в икономическото развитие на региона през последните години се приписват тъкмо на перспективите пред България, Румъния и Хърватия да се присъединят към Евросъюза, както и на известни структурни реформи и частичен прогрес в прехода към пазарна икономика в Албания, Сърбия и Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина.

Най-забележителни резултати в Югоизточна Европа постига Сърбия и Черна гора. Въпреки несигурното политическо бъдеще на страната и неясната съдба на Косово, тя регистрира голям напредък в процеса на приватизация, управлението и преструктурирането на предприятията, либерализацията в търговията със стоки и валута, банковите реформи. Прогресът на съюзната република се приема с изненада от повечето анализатори предвид липсата на парламентарно мнозинство на коалицията, която управлява. От ЕБВР обаче отбелязват, че Сърбия и Черна гора тръгват от по-ниска база и все още значително изостават от редица страни в региона. Освен това икономическият растеж на страната ще се забави до 4 на сто през тази година при 7.2% през 2004 г.

Инвестиционният климат в Югоизточна Европа се е подобрил, но някои пречки като прекомерната бюрокрация и корупцията все още не са премахнати, съобщиха още Европейската банка за възстановяване и развитие, предаде АП. Има ясен напредък в създаването на по-добър климат за инвестиции, заяви вицепрезидентът на ЕБВР Фабрицио Сакомани пред журналисти в първия ден на срещата на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа в Прага. Членове на пакта са България, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Молдова, Румъния и Сърбия и Черна гора. Сакомани каза, че около 12 милиарда долара са влезли в района като преки чуждестранни инвестиции през 2004 и 2005 г. предимно в Румъния, България, Хърватия и Сърбия и Черна гора. Реформаторските усилия трябва обаче да бъдат по-добре фокусирани върху редица горещи точки, които все още създават проблеми, каза Сакомани, посочвайки бюрокрацията и корупцията. Пактът за стабилност бе основан през 1999 г. от ЕС и 40 други институции, за да увеличи инвестициите и стимулира демократичните реформи в Югоизточна Европа. /Дневник Online