Вече бях свикнал да попадам често на откровено неграмотно написани статии в Интернет, а за съжаление напоследък все по-често ми се случваше да чета такива по вестниците и списанията. Когато обаче това започне да се случва и по обществените места, ми идва малко прекалено", пише Георги Михайлов в econ.bg. Имам няколко възражения по горното, макар да споделям тихо и с печал гнева на автора.

Първото е, че свикването с мърлявата граматика на легиони "съвременни" репортери е колкото опасно, толкова и трудно постижимо. Особено за нас, юношите на 60-те години от миналия век, научени да се срамуват от незнанието.

Второто ми несъгласие е за местата, наречени обществени. Ако има някакво по-по-най-обществено място, то това е Интернет!

Всеки претенциозно измислен, позициониран и проснат насред града билборд едва ли набира ежедневно повече "импресии" от национални сайтове и портали, чиято статистика се перчи с колосален трафик. А точно във водещи родни web медии могат да се срещнат такива граматически недомислия, че на човек му иде да си оскубе брадата.

Не по-ведра е картинката с граматиката и в официалните сайтове на общини, министерства и т.н. Тук изобщо не отварям и дума за стила на писане, подредбата на текстовете и малоумията на бедния речник. Това е отделна и крайно неблагодарна тема.

Вестниците, Бог с тях!, са изпята песен - какви новини ще науча от хартията, след като я има Мрежата...?

От вестникарите обаче web медиите могат, трябва и не знам защо досега не са взаимствали професията коректор.

Ето ви нов занаят в Единния класификатор на професиите, така ли се наричаше?, - web коректор!

Тъй като съм дишал известно време печатарски мастила - покрай няколко вестника, в които съм работил, съвсем приятелски мога да споделя, че преди хартията да стане вестник, 5-6 чифта очи се взират предварително във всеки текст.

Първата му проверка е дело на репортера, на редактори, зам.-главни редактори, понякога - и на най-главния, двама дежурни коректори, които се проверяват взаимно.

Защо?

И най-добрият граматик проспива някои свои грешки, човешко е. Многократният преглед на текстовете от въпросните 5-6 чифта очи е гаранция, че до читателя няма да се промъкнат стилистични бисери от вида "Слон уби муха" или граматични като "ПрезидентА атакува Станишев". Освен ако умишлено на читателя се плъзга страховитият ребус кой кого е затрил - слонът - мухата, или обратното...Та, мисля си наивно, че именно големите национални web медии трябва да дадат пример и отделят място в новинарските стаи за по един, двама или трима web коректори, а над главата на всеки новоизпечен репортер да виси табела "Граматиката, глупако!". За да не става все по-смешно, а в края на краищата - и все по-тъжно. След всеки клик върху web новина.

Автор: Атанас Атанасов, Югозападна информационна агенция