Голи полета, празни пътища, разрушени къщи и затворени училища. Добре дошли в Северозападна България - официално най-бедният регион на Европейския съюз. Това се казва в материала на агенция Франс прес (АФП) за региона, цитиран от БГНЕС.
"Картината там не е розова. Почти няма социално-икономически индикатор, по който този регион да не е последен, както в България, така и в ЕС", заявил в неотдавнашно интервю за агенцията заместник-регионалният министър Николай Нанков.
През 70-те и 80-те години на миналия век регионът се сблъска с масирана индустриализация, произвеждайки стоки, които имаха пазар единствено в комунистическия пазар - СИВ. Но когато Желязната завеса падна преди 20 години, заводите бяха затворени.
Оттогава хората са станали рядкост, обезлюдяването и застаряването на населението удря безжалостно малките градове и особено села, оставяйки в руини кипящите някога от живот училища, величествени църкви и ТКЗС-та, се казва още материала.
"Това беше едно голямо село с 9000 души население, но сега всичко си е заминало", споделя 77-годишният Никола Георгиев, жител на село Якимово. То е разположено в сърцето на Северозападна България, на около 100 км северно от столицата София. Сега в селото живеят само 2000 души. Безработицата засегна през септември 54,6% от населението, което в момента е едва 4300 души. Това е най-високият показател за страната.
"Болно ми е и за България, и за любимата внучка, която емигрира в Италия, за да търси работа. Надявам се, че децата ни ще се върнат някой ден у дома", каза Георгиев.
Почти не може да се намери работа в близките градове Монтана, Враца и Видин, се казва в материала на медията.
Димящи комини на къщи и миризма на изгорели въглища са навсякъде, защото това е най-евтиният начин за отопление.
Безработицата в трите града се движи в диапазона между 17,6 и 19,9% през първата половина на 2011 г., или почти два пъти над средното ниво за страната - 10,3%.
Днес земеделието е основният икономически поминък в тази част на плодородната Дунавска равнина.
Северозападният край е формирал едва 7,4% от БВП на страната през 2009 г. спрямо 48,3% за най-богатият югозападен регион. Той е привлякъл само 2,4% от всички чуждестранни инвестиции.
Масивният демографски срив и застаряването също са виновни, според зам.-министър Нанков, като взима предвид "ужасяващият" спад на населението в региона с 18,3% за периода между преброяванията от 2001 и 2011 г.
"Какви деца? Няма деца тук", каза 61-годишният безработен Детелин Андреев от село Войница, недалеч от Видин.
"Тук са само пенсионери и безработни, купуващи храна на кредит през цялото време", сподели местният бакалин, който отказа да назове името си. Неговият магазин предлага оскъден асортимент.
Картината е още по-мрачна по западната дъга на региона по границата със Сърбия.
"Тук нямаме магазин за хранителни стоки. Нашите деца идват от време на време, за да ни носят храна и да проверите дали сме живи. Има автобус вторник и четвъртък и ние понякога го използваме, за да отидем на лекар", заяви 70-годишната Надежда Пешева от село Чичил.
"Всичко се разпада", каза 82-годишният пенсиониран тракторист Димитър в покрайнините на село Ошане. "Те съсипаха нашите стопанства и изгониха младите хора в чужбина, но всичко е по наша вина, защото сме гласували за тях. Тази страна никога не е имала нормални лидери", заяви той, пасейки своите четири или пет овце.
За заместник министъра изходът е в повечето еврофондове и държавните пари в инфраструктура, като паневропейският транспортен коридор номер IV и вторият мост на река Дунав за Румъния край Видин, който вече е на 70% готов.
Интензивното земеделие и туризъм, както и насърчаване на проекти за регионално развитие и инициативи за трансгранично сътрудничество с Румъния и Сърбия са други пътища за връщане на хората и изтеглянето на региона от ръба на пропастта, добави той.
