Авиационният сектор в България бързо се съвзема от коронавируса и набира все по-голяма скорост. Колкото и да е невероятно, тласък за това даде именно пандемията.

В световен мащаб тя причини най-големи загуби точно в този бранш, приземи сериозна част от самолетите на големите авиокомпании и остави без работа стотици хиляди служители. В същото време даде шанс да се развие бизнесът с по-малките летящи джетове, включително и в България, а т.нар. ВИП и бизнес полети се увеличават, пише "Марица".

От бранша отчитат, че у нас даже има недостиг на самолети, които да обслужват новата мода в авиобизнеса. В момента въздушната ни флотилия за ВИП полети разполага с 16 джета, а местата за пасажери в тях са от 6 до 14.

Летящите машини са притежание на родни частни авиокомпании и туроператори, повечето от които развиват бизнес с тях, а някои ги ползват за лични цели. Бизнес полетите обслужват дестинации в Европа и арабските държави. Засега няма междуконтинентални полети с наши самолети. 

По данни на Министерството на транспорта в България са регистрирани 373 въздухоплавателни средства, като 30 от тях са вписани през тази година. Родният авиопарк е разнообразен на модели, като фигурират основно Boeing, Airbus, Cessna и др., които изпълняват редовни и чартърни полети в Европа, Северна Африка и Близкия изток. 

Повечето от самолетите в списъка са в категориите „голям самолет“ ​- 117 броя, „малък самолет ​- джет - 16 броя“, „много лек самолет“ и др. Има и летателни апарати като едномоторния Antonov An-2, балон с горещ въздух, мотоделтапланер, жироплан и планер.

Авиационните оператори - 19 на брой, са до един частни, включително и смятаният за национален превозвач "България еър". Всички извършват въздушен транспорт на пътници, товари и поща, както и чартърни полети със собствени самолети. Между тях е и пловдивската „Парадокс Джетс“. 

Самолетните билети станаха доста скъпи и все още нередовните полети вследствие на ковид накараха някои от богатите българи да инвестират в самолети с цел бизнес, отчитат от Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ). На практика, те си купуват самолет като лек автомобил, но с разликата, че си наемат и обучават двама пилоти и екипаж, подписват и договор с компания за поддръжка. От своя страна, въздушните таксита пък дават сигурност на хора с възможности, които искат да летят от точка до точка и да са спокойни, че няма да има закъснение на полета в една от двете посоки или пък стачка на някое летище.  

Специално за ВИП полетите билети не се предлагат. Който може, си наема самолет, а цените са много относителни. Например еднодневен полет от Варна до Милано и обратно излиза около 24 хиляди евро. Може и повече,  ако се държи на по-луксозен джет.

Доста българи вече ползват такива услуги, като най-често летят от София, а понякога и от Варна. Това са хора, които разполагат с огромни суми и за тях е нещо нормално да отидат например на шопинг в Италия или Франция или на ски в Алпите. В редки случаи такива самолети се наемат за транспортиране на болен човек, на когото близките или той са с големи финансови възможности, уточняват от АБАИ. 

За търговските полети обаче са необходими билети, които се предлагат от брокери на бизнес джетове. С тях се уточняват подробности около пътуването, дали самолетът ще има престой от няколко часа или няколко дни, колко души ще пътуват и т.н. В зависимост от това се определя и цената на билета. И колкото повече бизнес джета има съответната авиокомпания, толкова по-евтин излиза билетът.  

Иначе инвестицията в летящи джетове е внушителна, а цените им варират в широк ценови диапазон. Най-евтините, които са и най-стари, с най-много летателни часове, струват между един и два милиона евро. Най-скъпите са между 75 и 90 млн. евро. Цената се определя и от състоянието на двигателите, както и дали самолетът поддържа специална програма за ремонт.

В България обикновено се купуват джетове до 10 млн. лв. Подобна инвестиция не се „избива“ лесно. Изчисленията на вещи в бранша показват, че една фирма трябва да има минимум 4-5 броя летящи возила, за да не е на загуба.

Безспорно собствениците на такива самолети са хора много над средната класа. По последни данни в България официално има двама милиардери и над 1000 милионери, които, естествено, могат да си позволят лукса да притежават самолет за собствени цели или да развиват авиационен бизнес.

Освен големите летища в София, Варна, Бургас и Пловдив, които са със статут на международни, в България има още 37 по-малки граждански аерогари, между които и вертолетни, видно от регистър в ГВА. Те обслужват полети, включително и за целите на селскостопанската авиация и различни от търговски въздушен превоз, с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 кг.

На този етап операторите по наземно обслужване са 43, а оторизираните частни учебни центрове за подготовка на кадри в авиацията - осем. Центровете са ситуирани в София, Варна и Бургас, като две от базите са на летищата в София и морската ни столица.