Осми месец след като бе обнародван, Законът за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива не може да бъде приложен. Това е законът, който задължава "Лукойл България" и "Лукойл Нефтохим" всеки месец да правят вноски във фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), които отчитат разликата в цената между по-евтиния руски петрол и скъпия сорт Брент.

Законът бе приет с голям апломб през януари 2023 г. и с хвалби как българските граждани ще бъдат компенсирани заради това, че "Лукойл" благодарение на дерогацията внася и преработва у нас евтин руски нефт, но продава горивата на вътрешния пазар скъпо. Негов вносител бе Делян Добрев от ГЕРБ, по чиито сметки допълнителното облагане на разликата в цената на руския и неруския петрол щеше да свали цената на бензина и дизела у нас с 1 лев. С подкрепата на ПП-ДБ и ДПС законът бе приет, като в крайна сметка компенсацията бе намалена до 70 ст. и то само за нискодоходни граждани.

В закона обаче има редица условия и пречки, които са в услуга на "Лукойл", защото той все още не може да влезе в сила. Така до момента бургаската рафинерия не е внесла нито един лев във фонд СЕС и това днес потвърди в интервю пред БНТ министърът на икономиката Богдан Богданов.

По думите му, първото условие е законът да премине през две нотификации от Брюксел. Едното одобрение е дали новата законова регламентация съответства на директивата за прозрачност на единния пазар (2015/1535 за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти).  Втората нотификация - дали съответства на правото на Европейския съюз и на правилата в областта на държавните помощи. 

"Странно е защо е вменено законът да минава през нотификация пред Брюксел, по принцип това се прави, докато е на фаза законопроект", коментира днес министър Богданов.

Служебното правителство не е задействало процедурите за нотификация, въпреки че е трябвало тогавашният министър на икономиката Никола Стоянов в едномесечен срок да изготви документацията за пред Еврокомисията.

Проблем да направи това има и редовният министър на икономиката Богдан Богданов, стана ясно от обясненията му. Причината - не съществуват правителствени програми за подпомагане на транспорта на гражданите или определени групи от тях. Богданов обясни, че по време на служебното правителство е била сформирана работна група към социалното министерство, която е заседавала през месеците март и април, но не е одобрила никакви схеми за подпомагане.

Сега редовното правителство наново е сформирало работна група за изработване на схемите за подпомагане, но не се знае кога те ще бъдат готови и кога ще се задейства процедурата за нотификация.

"Тези допълнителни изисквания вероятно са включени в закона, за да се забави във времето влизането му в сила, да се отложи неговото прилагане", коментира Богданов.

Той посочи и друга безумица с въпросния закон - Агенция "Митници" отказва да дава регулярна информация какви количества нефт внася "Лукойл" в страната, защото не може да прави това без разрешението от самия "Лукойл". 

Законът за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива задължава директора на Агенция "Митници" всеки месец да подава информация до министъра на икономиката за внесените количества суров нефт, а до ФСЕС - за произведените нефтопродукти. На базата на тази информация всеки месец икономическият министър трябва определя по специална формула какви вноски да прави "Лукойл" във ФСЕС.

Така че и да има, и да няма одобрение от Брюксел, министърът на икономиката е с вързани ръце, защото не разполага с месечна информация за количествата внесен петрол и не може да определя размера на отчисленията на рафинерията.

И друга законова промяна, свързана с Лукойл, чакаше нотификация от Брюксел - отнемането на концесията на пристанищния терминал "Росенец".  В края на юли, малко преди да излезе в лятна ваканция, парламентът премахна това изискване с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС. В момента тече процедурата по преминаване на пристанището под управлението на държавата.