Земеделското министерство планира да "освободи" дребните животновъди, предлагащи малки количества собствена продукция на крайни клиенти, от спорно нормативно ограничение, изискващо продажбите да се извършват само в административната област, в която е регистрирана фермата или нейна съседна.
Това става ясно от информация на ведомството след заседание на националния съвет по храните, проведено в началото на седмицата. На него земеделският министър Кирил Вътев е съобщил, че вече е съгласувана и нотифицирана пред ЕК промяна в наредбата за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход, с която ще се разреши те да бъдат реализирани на територията на цялата страна.
Правилото, което сега Вътев предлага да отпадне, създава напрежение в земеделския бранш oще от въвеждането си като през годините дори имаше публично изказвани съмнения, че то води до дискриминация на бизнеси. Европейският регламент за хигиена на храните посочва, че общоевропейските правила освен за продукти за лична консумация, не важат и за директни доставки на малки количества продукти от животински произход до краен клиент като държавите-членки изготвят критериите за тях, които трябва да "гарантират постигането на целите на регламента".
Така през 2010 г. агроминистерството издаде наредба за изискванията при доставки на малки количества суровини и храни от животински произход, сред които яйца, мляко, месо, дивеч, риба и пчелен мед. Обявената й концепция тогава трябваше да включва възможността малките производители да продават ограничено количество своя продукция на крайни клиенти при облекчени правила за хигиена и транспорт в близък регион. Но решението "близкият регион" да обхваща областта, в която е фермата или съседна на нея, доведе до недоволство още с приемането на текстовете.
Причината е, че по тези правила един животновъд, например от Странджа, може да отиде да представи продукцията си на фермерски пазар във Варна- на около 200 км от стопанството му, защото Бургас и Варна са съседни области. Същевременно обаче фермерът от Търговище, за който Варна също ще е най-големият регионален пазар, не би могъл, защото не е от съседна област, макар да покрива същите хигиенни изисквания на наредбата, а стопанството му да се намира на 120-130 км. Отделно от това през годините имаше и недоволство от производители в различни части на страната, които твърдяха, че това правило им ограничава достъпа до градовете с по-високо търсене и по-платежоспособно население.
А това пък ги поставя в неравностойна позиция спрямо конкуренти, имащи възможност да продават продукция там при облекчените условия, заложени в наредбата.
Въпреки това обаче изискването действа повече от 12 години като през 2020 г. агроминистерството дори предлагаше то да влезе и в наредба за хигиенните изисквания при директните доставки на малки количества растениевъдна продукция, макар при плодовете и зеленчуците в повечето случаи да не се налага хладилен превоз на стоката, а заради природни характеристики производството на редица култури да е съсредоточено в няколко области на страната. Тези текстове не бяха приети.
Сега, от информацията на земеделското министерство става ясно, че проектопромените, предвиждащи малките животновъди да продават продукцията си навсякъде в България, ще бъдат обнародвани в Държавен вестник след като се нанесат и корекции в закона за храните. Паралелно с това агроведомството подготвя и наредба, която ще регламентира и дейността на фермерските пазари "с цел безопасност на предлаганите продукти и сигурност на потребителите", която трябва да въведе "гъвкаво приложение на хигиенните изисквания".
По време на съвета по храните Кирил Вътев е съобщил още, че "на фермерските пазари трябва да приключат недобросъвестните практики с храни, предлагани като собствено производство, без да са такива". От информацията обаче не става ясно какви ще са идеите в тази насока.
