След повече от 6 часа дебати депутатите приеха на първо четене актуализацията на бюджета. 115 народни представители гласуваха “за”, 88 - “против”, 10 се въздържаха.

Изпълнението на макроикономическите индикатори протича по-песимистично от очакваното. Икономическият растеж остава слаб, а вътрешното потребление - свито, каза председателят на Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев.

Според него липсва гъвкавост и възможност за разплащане на задълженията към бизнеса. Изпълняването на приходите изостава значително спрямо предвиденото. Доста надценени са оценките за постъпления по някои пера като данък “лихва” например.

С 8,1 млрд. лева са се влошили публичните финанси за 4 години. Над 100 хил. фирми са излезли от пазара, над 400 хил. безработни, липсват буфери в бюджета към март заради емитирания през февруари дълг от 800 млн. лева. Отлагат се реформи в образование и здравеопазване, забавят се разплащанията с бизнеса. Просрочените задължения на министерства и агенции са 103 млн. лева, каза председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм Алиосман Имамов.

Какво предвижда актуализацията?

С 286 млн. лева се увеличат парите за непредвидени и неотложни разходи. 186,4 млн. лева от тях отиват за разплащане с бизнеса, 40 млн. лева за най-уязвимите групи хора, 40 млн. лева за ваучери за храна, 11,5 млн. лева за тютюнопроизводители и 3,5 млн. лева за производители на плодове и зеленчуци.

85,6 млн. лева се очаква да постъпят като приходи от емисии парникови газове, като с тях ще се изкупуват квоти за ВЕИ, подпомагайки потребителите. 

С 493,4 млн. лева се увеличава бюджетният дефицит. Той ще достигне 2% от БВП, като по този начин България остава сред осемте държави членки на ЕС с дефицит до 2%. Предвижда се допълнително дългово финансиране в размер на до 1 млрд. лева. Дългът няма да се емитира наведнъж. Максималният размер на държавния дълг остава 14,6 млрд. лева.

Неизпълнението на приходите ще бъде  207,4 млн. лева, или 0,3% от БВП. Намалението при изпълнението на данъчните приходи ще бъде с 555 млн. лева. Преизпълнението на неданъчните приходи се увеличава с 347,6 млн. лева,основно от по-високи постъпления от приходи от доходи от собственост и от квоти за емисии на парникови газове.