След като се поставят цели за съкращаване на администрацията с 10%, това означава, че тя не е ефективна и това може да се подобри, като част от дейностите й се аутсорснат към частния сектор, обясни изпълнителният директор на Американската търговска камара в България (АмЧам) Валентин Георгиев по време на завършилия днес Български икономически форум, провел се с медийното партньорство на Econ.bg.

Според нас наличието на дефицит не е непременно лошо нещо, стига той да се използва именно за такива дейности - прехвърляне на дейности към частния сектор, което ще го дръпне нагоре, а след известно време ще започне да плаща и данъци върху тези дейности, допълни той.

Според Георгиев аутсорсингът - както на дейности вътре в страната, така и на такива за международни компании, трябва да се превърне в един от приоритетите за българската икономика. Други такива области са енергетиката, която освен производството на енергия трябва да включва и подобряване на енергийната ефективност, развитие на алтернативните източници на енергия, преработката на отпадъци, както и комуникационните и информационните технологии.

По отношение на привличането на инвестиции Георгиев посочи като много добър пример Ирландия, която за последните 20 години значително подобри привлекателността си посредством редица структурни реформи. Друг е въпросът, че не съумяха да използват привлечените средства по правилен начин, допълни той. В този ред на мисли благоприятната данъчна рамка, с която България разполага, е много добро конкурентно предимство, което трябва да се запази, а всяко говорене около промяната на данъчни ставки събужда несигурност у инвеститорите, смятат от АмЧам.

Предприятията с чужд капитал в България са малко, в отношение към всички фирми в страната, но играят голяма роля в икономиката, показва проучване на Българската асоциация за кредитен рейтинг, представено от изпълнителния й директор Христо Михайловски. През 2009 г. тези фирми са реагирали много гъвкаво на променящата се икономическа обстановка и спадът при брутната добавена стойност от тях е в пъти по-малък в сравнение с този на компаниите с български капитал. Това се дължи в известна степен и на по-бавната реакция на родните фирми по отношение на трудовите възнаграждения, които са продължили да се увеличават и през 2008 г., което впоследствие е довело и до сериозен спад в производителността им, обясни той. Все пак през 2009 г. ръст в брутната добавена стойност при фирмите с български капитал се наблюдава в секторите на хотелиерството и ресторантьорството, а при тези с чужд капитал - при добивната примишленост, транспорта и доставката на вода.

Германските фирми, опериращи на българския пазар, определят страната като най-добра дестинация за инвестициите си, сочи проучване сред тях, което представи председателят на борда на директорите на Германо-българската индустриална и търговска камара Митко Василев. Изключително доволни от инвестиционната ситуация в страната са 93% от запитаните фирми. Участвалите в проучването са посочили като привлекателни сектори за бъдещи вложения възобновяемите ресурси, енергийната ефективност и електрониката, допълни той.

По-ясна картина за състоянието на всички чуждестранни инвестиции в страната обрисува изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов - спадът им се дължи основно на вложения в секторите на финансовите услуги, недвижимите имоти и търговията, докато останалите са почти непроменени. Като едни от благоприятните причини за инвестиции в България той посочи ниския бюджетен дефицит, ниския държавен дълг и ниските цени за правене на бизнес.

Участниците на форума обърнаха внимание и на връзката между наука и иновации и се спряха на две слабости - неспособността научните изследвания да се популяризират добре сред частния сектор и слабия интерес на бизнеса към науката. От една страна научните изследвания нерядко са по-академични и с ограничена практическа ориентация, обясни Христо Михайловски, а от друга научните среди не желаят да платят на консултанти, които да популяризират и "продадат" труда им на бизнеса, допълни Валентин Георгиев. В известна степен това се дължи и на ограниченото проникване на фондове за рисково/начално финансиране, по-известни като Venture Funds, съгласиха се участниците на форума.