Българската икономиката е успяла отново да засили своя растеж през последното тримесечие на 2013 година, ако се съди от публикуваната преди дни експресна оценка на НСИ. Сезонно изгладените данни за БВП показват реален растеж от 1% на годишна база през последното тримесечие, което го прави най-силното за икономиката тримесечие на 2013 година.

Мотор на икономиката отново е било външното търсене, т.е. износът (+9,4% на годишна база), докато вътрешното индивидуално потребление остава потиснато и за четвърто поредно тримесечие се свива на годишна база. Тук изненада надали би трябвало да има, предвид факта, че възстановяването на пазара на труда от кризата все още не се е случило, коментира коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Все пак трябва да се отчете фактът, че през 2013 година пазарът на труда излъчи няколко положителни сигнала:

1. За първи път се наблюдава, макар и слабо, увеличение на броя на заетите на годишна база (през първото полугодие);

2. Броят на обезкуражените стабилно намаляваше на годишна база, а безработните продължиха да нарастват, т.е. все повече хора се окуражиха, че могат да намерят работа и започнаха активно да търсят такава;

3. Коефициентът на заетост продължи леко да нараства спрямо 2012 година, макар и това да се дължеше основно на неблагоприятните демографски процеси, а именно – по-бързо свиване на работната сила спрямо намалението на броя на заетите (особено през второто полугодие).

В същото време колективното потребление, т.е. бюджетните разходи, продължават да бележат ръст спрямо същия период на миналата година (2,9% за последното тримесечие), което отразява параметрите на бюджетната политика през 2013 година. 

Може би най-голямата негативна изненада в данните за последното тримесечие е възобновеният спад на инвестициите (бруто капиталообразуването) на годишна база. След рязкото свиване на инвестициите до 2011 година, от 2012 година насам наблюдаваме един мъчителен опит за оттласкването им от дъното. За четири поредни тримесечия (от последното на 2012 година) имахме увеличение на инвестициите на годишна база, което даваше надежда, че е започнала една по-трайна положителна тенденция на възстановяване на капиталообразуването.

Данните за последните три месеца на 2013 година обаче опровергаха тези очаквания, тъй като според тях инвестициите са се свили с 0,7% на годишна база. Това, на фона на относително ниската база от последното тримесечие на 2012 година (когато те отново спадат, с 0,8%), сигнализира, че инвестициите, подобно на пазара на труда, все още не са преодолели последствията от кризата.

Това не е изненадващо, предвид това, че на база предварителните данни на БНБ нетните преки чужди инвестиции се свиват със 17% през 2013 година спрямо 2012 година. Възможно е и задържането на европейските разплащания по редица капиталови проекти в края на миналата година също да е повлияло негативно на инвестиционната активност, отразена в данните за последното тримесечие.

На база на последните данни и съдейки от традиционните сезонни колебания на произведения продукт, може да се изчисли реален растеж от около 0,6% на годишна база за миналата година. Този растеж всъщност представлява най-ниския темп на нарастване на икономиката от кризата насам и не би могъл да бъде повод за радост.

Все пак преобладаващите очаквания за 2014 година са за засилване на растежа  на европейската икономиката и съответно – на българската.

Ако се сбъднат положителните прогнози на ЕК за икономиката на ЕС (която се очаква да отбележи растеж от 0,9% тази година), то ръстът на БВП на България има всички шансове да прехвърли 1% през 2014 година.