Тазгодишните въстания, избухнали в Близкия изток, струваха на най-засегнатите държави над 55 млрд. долара, сочат данните от нов доклад. Високите цени на горивата обаче засилиха позициите на останалите страни-производителки, съобщава "Ройтерс", цитирана от БГНЕС.

Статистически анализ на Международния валутен фонд /МВФ/ и Geopolicity откри, че страните, станали свидетелки на кървави конфронтации – а именно Либия и Сирия, са понесли най-тежък икономически удар, следвани от Египет, Тунис, Бахрейн и Йемен. Тези държави са понесли намаляване на Брутния им вътрешен продукт с 20.6 млрд. долара и сриване на публичните им финанси с още 35.3 млрд. долара. В големите производителки на петрол като ОАЕ, Саудитска Арабия и Кувейт обаче не се състояха подобни събития и техните БВП нараснаха осезаемо. Цените на петрола в началото на годината варираха около 90 долара за барел от сорта "Брент", а през май достигнаха висините от 130 щатски долара. Днес те "кръжат" около 113 долара. "Настроенията след Арабската пролет из Арабския свят бяха смесени, но като цяло въздействието й бе положително", заключва докладът.

Най-тежко засегната, изглежда, е Либия, чиято икономическа активност, включително износа на петрол, се забави и това струва на страната 7.7 млрд. долара, или 28%.

В Египет продължилите девет месеца вълнения пък намалиха БВП с близо 4.2%, като междувременно публичните разходи скочиха на 5.5 млрд. долара.

Милостиня, а не реформи?

Цената на размириците в Сирия, където протестите продължават с пълна сила, не може да бъде прогнозирана, но според редица доклади те ще излязат на икономиката около 6 млрд. долара, или 4.5% от БВП.

Броят на йеменските граждани под прага на бедността пък се очаква да надмине 15% в резултат на валутната нестабилност на страната и проточилите се вълнения. И това вероятно ще струва на икономиката 6.3% от БВП.

Тунис, който даде начало на Пролетта, е изгубил близо 2 млрд. от Брутния си вътрешен продукт, което грубо казано е около 5,2%. Отрицателното въздействие на събитията се усети в почти всички сектори на икономиката, включително в туризма, миннодобивната промишленост, производството на фосфатни торове и риболова.

Нововъведената саудитска програма за мащабни инвестиции, според доклада на МВФ, възлиза на близо 30 млрд. долара и вероятно с нея управниците в кралството ще се опитат да избегнат истинските реформи. Поскъпването на петрола спомогна за покачването на БВП с над 5 млрд. долара и изтласка нагоре приходите с 60.9 млрд.

В Бахрейн петролът помогна за смекчаването на въздействието от протестите и БВП спадна с едва 2.77%. Публичните разходи се повишиха с близо 2.1 млрд., което отчасти се дължеше на банковите трансфери от 2660 долара за всяко семейство.