Археолози откриха мощи на светец и оловен печат на Перперикон

02.09.2009 | 17:47
по статията работи:
Екипът на проф. Николай Овчаров е категоричен, че връзката на Бачковската светиня с Перперикон е вече безспорна
Археолози откриха мощи на светец и оловен печат на Перперикон

Археолози от екипа на проф. Николай Овчаров са открили при проучванията на Скалния град на траките Перперикон край Кърджали мощи на светец и оловен печат, насочващ към основателите на Бачковския манастир, предаде БГНЕС. Учените се натъкнали още на бронзови кръстове. На единия кръст се вижда изображението на Исус Христос, облечен в дълга дреха. Според Овчаров кръстът се датира от X-XI век. От другата страна е Света Богородица в молитвена поза. Другият кръст е по-ранен, може би от периода 5-7 век, смята Овчаров. В него е намерена много важна находка. Бил е херметически затворен, а в него има останки от кости.

„Става дума за разтрошени и изтлели кости, които категорично са мощи на светец. Ние никога няма да научим чии са мощите, няма надписи", заяви проф. Овчаров.

Парченца от Божия кръст преди около 6 г. пък бяха предадени на храма „Успение на Света Богородица", припомни той. Археологът подчерта, че от дълбока древност Перперикон е един от най-важните християнски центрове в Родопите. Църква №2, разкрита преди 4 г., е най-ранната в тази планина. Според монета, намерена в зидовете й, тя се датира от времето на императорите Аркадий и Хонорий, последните владетели, управлявали единната Римска империя от края на IV - нач. на V век. Това по забележителен начин съвпада с мисията на Никета Ремесиански, който в 393-398 г. кръщава Родопите, поясни той.

Засега хипотезата на Овчаров, че именно от тук започва покръстването на родопските траки, няма опоненти. Вероятно църквата с великолепния амвон, разкрита на Перперикон, е била и първата църква на Кръстителя епископ Никета, допуска ученият.

Според ст.н.с. Константин Дочев от филиала на Националния археологически институт с музей във Велико Търново, експерт по нумизматика, краят IV - нач. на V век е един от периодите на най-голям разцвет на Перперикон. Намерени са огромно количество от времето на двамата императори, а те са косвено доказателство за това, че тогава в Скалния град са се разигравали много важни събития. Цяло хилядолетие - от края на 4 до 14 век, Перперикон остава епископски център. В писмен документ от 1337 г., 30 г. преди османското нашествие, се определят богатството, правата и задълженията на епископа на Перперикон. Според Овчаров, съвсем естествено е в един епископски център да се съхраняват мощи на светци и други важни реликви, а не случайно на Перперикон са открити над 70 кръста от сребро, бронз, желязо с различни размери. Проф. Овчаров посочи още, че втората по големина на Балканите колекция на печати след Преславската е събрана именно от Перперикон. Повечето от тях са свързани с кореспонденцията с Константинопол, с императорската канцелария и др.

Откритият тези дни на крепостта печат обаче е от особена важност за археолозите. На него се чете името на проедъра /византийска титла/ Муселий Бакориани. Самата фамилия насочва към основателите на Бачковския манастир, на 60 км от Кърджали, основан още във Византийската империя през 1083 г. от братята Григорий и Абазий Бакориани. В типика /устава/ на манастира специално се упоменава подаряването на селата Сиконий и Хапетикий в областта Ахридос, Източните Родопи.

Сега откритият печат пък е на човек, свързан с тяхната фамилия. Овчаров се позова на версия на консултанта на екипа, главен експерт в Главно управление на архивите Димитър Стоименов, според която има огромна вероятност Муселий да е син на един от двамата братя Бакориани.

„Той може би е бил отговорник или владетел на земите им в Ахридос. Досега няма известен управител на Перперикон. Това е много важно от гледна точка на чисто административната история на Перперикон", посочи той.

Учените са категорични, че връзката на Бачковската светиня с Перперикон е вече безспорна и може да докаже моменти от изключителна важност. Предстои предметите да бъдат напълно обработени. Мощите на светеца ще бъдат официално дарени на църквата на отец Боян Саръев „Успение Богородично" в Кърджали наесен и ще бъдат положени в ковчежето при частиците от Божия кръст. Свещеникът припомни, че частиците бяха донесени в храма и оставени за поклонение с тържествено шествие с хоругви през есента на 2003 г. Оттогава християни от цяла България и Балканите прииждат в храма заради вярата, че тези Кръстови трошици са чудодейни.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Женевски конвенции
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Събеседване: - Защо искате да работите при нас? - Аз съм счетоводител, с 20 години стаж, както и голям опит! - Колко преви 2+2? - А колко трябва да прави? - Кога ви е удобно да започнете?
На този ден 26.04   1336 г. – Франческо Петрарка изкачва връх Ванту – символичен рожден ден на алпинизма. 1802 г. – Наполеон Бонапарт подписва обща амнистия, която позволява...