Финансовият министър Асен Василев съобщи, че страната ще изтегли по-малък дълг от първоначално планирания. 

“Приехме изменение в стратегията за управление на държавния дълг. Общият дълг за 2023 г. е намален спрямо предишната стратегия, тъй като имаме по-малък дефицит”, съобщи той.

“Основните параметри са ясни – 3% дефицит, очаквана инфлация от 8,7% за годината, 1,8% ръст на БВП. Дългът, който е заложен за тази година, е в общ размер на 7,5 млрд. лева, от които 3 млрд. са по стари плащания. Тоест новият дълг, който взимаме, е в размер на 4,5 млрд. лева. Дългът към БВП ще бъде 22%, в края на миналата година е бил 21,8%. Очакваната инфлация е 8,7% средно за годината. Запазени са всички социални плащания и са завишени приходите”, посочи финансовият министър. 

В отговор на въпрос дали приходите от евентуална продажба на ядрено оборудване ще увеличи приходната част, той обяви, че това са активи на Националната електрическа компания, и нямат отношения към държавния бюджет.

Василев попари надеждите за увеличение на заплатите в МВР, тъй като миналата години заплатите са се вдигнали с 20%. По думите му 10% увеличение ще получат тези служители, които не са получили въпросното увеличение. Той каза още, че политика по доходите се предвижда от 2024 година.

Условието в определени сектори да има увеличение на възнагражденията е скоро те да не са получавали такова, обясни Василев в отговор на журналистически въпрос, с което аргументира и отказа да се дадат желаните 10% за повишение на заплатите в МВР.

“МВР са получили 20-процентно увеличение миналата година, така че тази година няма да получат увеличение. Това, което разбира се дадохме като заявка е, че през 2024 г. ще бъде проведена политика на доходите във всички министерства, не само в МВР”, обясни Василев.

“Имаме обаче нова политика – ако има пенсиониране, съкращения, структурни реформи това ще става през централния бюджет, а не през техния”, посочи Василев.

По-рано правителството прие проекта на бюджет за 2023 г. Той предвижда 3% дефицит, ръст на брутния вътрешен продукт с 1,8% като средно за годината инфлацията се очаква да е 8,7%.

Най-важните параметри на проектобюджета са, че той е изчислен при ръст на икономиката от 1,8% на брутния вътрешен продукт, средногодишна инфлация от 8,7% и дефицит на начислена основа от 3% от БВП. Тъй като дефицитът е много по-нисък от заложения от служебния кабинет, ще има намаление на дълга спрямо предложението на кабинета “Гълъб Донев”.

“Дългът, който се предвижда тази година, е в общ размер на 7,5 млрд. лв., от които 3 млрд. лева са плащания по стари дългове. Тоест новият дълг, който вземаме, е 4,5 млрд. лв. Дългът като процент от БВП – мярката, която се използва за Маастрихтските критерии – тази година ще бъде 22%. В края на миналата година е бил 21,8% от БВП, а в края на 2021 г. е бил 22,5%”, обясни министърът.

Бюджетът за настоящата година трябва да влезе в сила от 1-ви август. Очаква се законопроектът да бъде входиран в Народното събрание и още утре да бъде разгледан от водещата бюджетна комисия.