Министърът на финансите Асен Василев обяви пред депутатите от няколко комисии в Народното събрание, че не може с мерки в бюджета да се подтисне инфлацията. На съвместно заседание и с участието на различни организации депутатите разглеждат на първо четене държавния бюджет, както и този на здравната каса и на държавното обществено осигуряване. Проектите се гледат на съвместно заседание на бюджетната, икономическата и социалната парламентарна комисия.

Проектът за държавния бюджет получи одобрението на бюджетната и на социалната комисия, но не и на икономическата, защото членовете й закъсняха за гласуването заради среща с президента на Украйна Володимир Зеленски. Председателстващият заседанието Петър Чобанов, ДПС, обаче не се съгласи да се направи прегласуване и обяви почивка преди да се гледат бюджетите на здравната каса и на общественото осигуряване.

Василев посочи, че инфлацията в България идва по линия на цените на енергията и на храните, които са борсови стоки. "Ако искаме да намалим инфлационния натиск по тези линии или други търгуеми стоки, ние трябва да свием потреблението до степен да се отрази на агрегатното потребление на целия ЕС. Бидейки 1% от БВП на ЕС, много е трудно това да стане", обяви той.

Според него не е възможно "да се направи нещо с бюджета за инфлацията" докато тя не се прехвърли върху нетъргуемите услуги. Отбеляза, че все пак инфлацията в България е втората най-ниска в Източна Европа, а е по-висока от средната в ЕС е, че България е бедна и затова поскъпналите най-много стоки тежат повече на потребителската й кошница.

Любомир Дацов от Фискалния съвет коментира, че заложеният бюджетен дефицит от 3% е твърде голям и с него на практика се подпомага инфлацията."Дефицитът в момента показва, че имаме проциклична, а не антициклична политика", подчерта той.

Според него, ако за тази година такъв процент е приемлив, защото се смята за преходна, то за следващите е неприемлив, защото ще подхранва инфлацията. "Имаме и структурни проблеми, а ние през цялото време нямаме антиинфлационна политика нито сега, нито е заложена за следващите две години", коментира бившият зам.-финансов министър.

Посочи, че събираемостта на данъците към полугодието е по-висока с различни проценти спрямо миналата година с изключение на тези от ДДС. При този данък има спад от 2% на годишна база. Посочи, че доколкото този данък зависи от нетното потребление и при инфлация би трябвало и при него да има ръст. "Но той е надолу, което означава, че или има пропуски в събирането, или в декларирането, или и двете", заключи той.

Каза, че е получил уверението на НАП и Агенция "Митници", че ще могат да си свършат работата без никого да репресират, за да се движи събирането на ДДС с темпа на крайното нетно потребление на страната.

Макрорамката в бюджета не е изменяна спрямо тази, предвидена от тази на служебния кабинет, припомни и пред депутатите Асен Василев като мотивира това с кратките срокове, в които трябва да се приеме бюджет за годината. Увеличени са приходите и са махнати част от разходите, каза Асен Василев по време на дебатите в бюджетната комисия на проектобюджета.

По време на дискусиите отново бе повдигнат въпросът дали България трябва да отговори на критериите и да влезе в еврозоната вместо да харчи повече за социални и други разходи. Тезата на БСП по въпроса с примери от по-развити държави отново защити Румен Гечев. Дебат за еврозоната ще има, но приемането на еврото е един от факторите за ръст на икономиката, отговори Василев. Членството в еврозоната ще премахне между 1 и 2 млрд. лева годишно транзакционни разходи за икономиката. Това са загубени пари по превалутиране. Видяхме че в Хърватия значително паднаха лихвите по кредитите и това дава възможност да се правят повече инвестиции, каза министърът.

За да имаме ръст на БВП от 6-8 процента, трябва да се изпълнява капиталовата програма. В деня, в който Министерството на финансите получи искане за допълнителни капиталови разходи, ще знам, че нашата икономика и администрация може да инвестира в машини и инфраструктура. Силно се надявам да получим такова искане - проблемът за растежа на БВП не е, че няма пари за капиталови разходи, а че администрациите не могат да си изпълняват капиталовите си програми, каза Василев.

В проекта, който предлага, са заложени капиталови разходи само за проекти, които са в ход или за които е обявена обществена поръчка и има шанс да се изпълнят в рамките на годината.

Ние сме заложили капиталова програма от над 8 млрд. лева и ако тя се изпълни, това ще е добре за икономиката на държавата. През последите 10-15 години се залагат средства за капиталови разходи, но има поне 20 процента неизпълнение на тази програма, посочи Василев.