В опит да убеди Европейската комисия да се съгласи с плановете й за структуриране на новата Европейска дипломатическа служба (EEAS), европейският външен министър Катрин Аштън беше принудена да направи странен компромис по отношение на политиката за развитие на ЕС, предаде EUobserver.

В последните няколко месеца баронеса Аштън така и не успя да се справи и да изглади различните гледни точки за структурата и правомощията на EEAS. Европейският външен министър обяви седмица по-рано от очакваното окончателните предложение за EEAS. Основна точка на разделение е политиката за развитие на ЕС. Предложението за нея сега е следното – Аштън и командваната от нея дипломатическа служба ще контролират разпределението на бюджета за развитие, а ЕК ще надзирава изпълнението на политиката. С други думи – европейският външен министър ще определя политиката, а ЕК ще я прилага.

Дотук добре – но размиването на частта относно решенията по политиката на развитието хвърля сянка върху авторитета на EEAS. Съгласно предложението на Аштън, съгласувано с ЕК, решенията за политиката на развитие ще се изготвят заедно от EEAS и EK „под директното ръководство” на Андрис Пиебалгс, европейския комисар по развитие. Подобно решение беше пробутано и за политиката на добросъседство на ЕС.

Според ЕП тази част от предложението е „рецепта за несъгласуваност”, а не както Аштън твърди – за съгласуваност. Евродепутатите още не са забравили отхвърлянето на предложението им за намаляване на правомощията на генералния секретар на EEAS и се отнасят скептично към желанията на Аштън.

За да влезе официално в сила, предложението на европейския външен министър за структуриране на EEAS трябва да бъде одобрено от Съвета на министрите. ЕП също има де факто вето, защото е необходимо неговото съгласие по отношение на финансовите насоки и персонала на службата т.е. дали да позволи „национални” дипломати да бъдат част от EEAS.