През 2014 г. броят на заетите хора у нас ще се увеличили минимално с около 10-20 хиляди души. Причината за това основно е очаквания минимален ръст на икономиката у нас. Това стана ясно от предоставените днес данни на Икономическия институт на БАН за тенденциите за пазара на труда у нас.

Очакваме по-съществено увеличение на заетостта в страната до края на 2016 г. В този период около 100 хиляди души се очаква да си намерят работа, обясни ас. Любомир Димитров от института на БАН. Според него през периода нивото на безработица у нас ще остане около 12%. В момента нивото е 12,9 на сто, което е с два процентни пункта по-високо от нивата в ЕС. По данни на Евростат 63,5% е заетостта у нас сред лицата на възраст между 20 и 64 години към края на 2013 г. Спрямо година по-рано тя нараства с 0,5%

По-осезаемо увеличение на заетостта ще има през тази и следващата година като тенденцията ще следва ръстът на икономиката, обясни още Димитров. Той припомни, че ръстът на отчетената безработица от НСИ се дължи и на факта, че намалява броят на обезкуражените лица. Това са хората, които са се отказали да си търсят работа, но в последните години техния брой намалява и те отново се записват в бюрата по труда.

По последни данни на статистиката делът на търсещите работа дълготрайно безработни се е увеличил до 30%. Това е знак, че хората си търсят все по-активно работа. „Има силен ръст на включването на младежи, хора над 50 и уязвими лица, които си търсят работа“, заяви Димитров.

Според него икономическите мерки, които предприема правителство за ограничаване на безработицата показват ефект, но това става в съчетание с парите, отпуснати от ЕС в тази насока. Ако се запази увеличението на парите по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и в следващия програмен период, то ще има нови стимули за намаляване на безработицата у нас.

Димитров обясни, че институтът на този етап няма информация как строителството на газопровода „Южен поток“ би се отразило на пазара на труда у нас. Причината е, че липсва достатъчно яснота по развитието на проекта и заради това от БАН не са правили изследвания в тази насока, обясни той в отговор на въпрос на econ.bg.

Той бе и доста скептичен по отношение на развитието на дуалната система за обучение у нас.

„Преди да се направи, каквото и да е по въпроса трябва да има обширна дискусия по темата. Има много неща, които не са ясни за дуалната система като начините на финансиране, какви ресурси ще се използват“, каза Димитров. Според него е нужен детайлен анализ на предложението, защото прилагането на германския модел у нас няма да проработи. Дуалното образование може да заработи у нас, но системата трябва да се пригоди за българските условия, смятат икономистите.

Правителството получи от ЕС близо 100 млн. лева за създаване на стажове за младежите, завършващи висше и средно образование. По програмата младите хора могат да получат възможност за работа, която да отговаря на тяхната специалност, обясни проф. Искра Белева от БАН. Тя уточни, че стажовете са за 4 месеца и работата на младежите ще бъде заплатена. Програмата се развива в сътрудничество с бизнеса и ако има успех ще бъде продължена и занапред, обясни още Белева.

Забавяне на ръста на работната заплата

Според специалистите на БАН в последната една година у нас се наблюдава забавяне в темповете на нарастване на годишната работна заплата. По данни на НСИ годишната работна заплата за 2013 г. е била 9690 лева. В обществения сектор пък годишното заплащане е било 10073 лева., а при частниците – 9555 лева.

По данни на НСИ ръстът на номиналната работна заплата се е запазил около 5% през миналата година.

Забавянето на ръста на заплатите се дължи на икономическата и политическа несигурност в страната, ниската инфлация и продължаващото преструктуриране на заетостта, обясняват икономистите.

Регионалните различия у нас ще се задълбочават

Анализът на БАН показва, че процесът на нарастване на регионалните различия у нас е неизбежен, като заедно с него вървят и социално-икономическите проблеми. В общата регионална картина на ЕС страната ни се очертава като пораждаща най-големи проблеми по отношение на изискванията на кохезионната политика на ЕС и е с най-неблагоприятни регионални тенденции.

Страната ни има най-големи разлики в ЕС по отношение на разпределението на БВП на глава от населението по региони, обясни проф. Стоян Тотев. За 10 години разликите по региони у нас са се увеличили до 44,7%, което е най-високото ниво в ЕС. За сравнение в съседна Румъния увеличението за същия период по региони е 10 на сто, каза Тотев. По думите му тези регионални различия създават много остри проблеми. В следващите 20 г. тези проблеми няма да бъдат разрешени, смята Тотев.

Ефективната регионална политика би била тази, която проявява не толкова стремеж да смекчава последствията от нарастването на нежеланите регионални различия, а да решава причините, водещи до тези различия, смятат икономистите. Като първа стъпка на този етап от регионалната политика може да бъде максималното ѝ синхронизиране с практиките на ЕС. Постигането на това ще увеличи възможностите за привличане на регионални структурни фондове, смятат икономистите на БАН.

Следващата стъпка предполага на местно ниво да се търсят начини максимално да се съчетаят регионалната политика и икономическата ефективност. Това налага и държавата да води регионален подход при секторните си политики. Само така може икономиките на изостаналите райони да бъдат преструктурирани, за да могат да наваксат в развитието си, смятат учените.

Половината от населението у нас живее в материални лишения

В България около 20-22% от населението живее в риск от бедност. За сравнение в ЕС този процент е 16-17 на сто, обясни проф. Васил Цанов от БАН. Това означава, че между 1,3 и 1,7 млн. души в страната живеят в риск от бедност. Според професора правителството води политика до 2020 г. да се намали бедността сред 260 000 души.

Най-рисковите групи, застрашени от бедност са ниско образованите и пенсионерите, става ясно от изследването на БАН. Според икономистите 40% нискообразованите хора у нас живеят в риск от бедност. Лицата, живеещи самостоятелно и пенсионерите също са застрашени от бедност, обясни Цанов.

В момента близо половината от населението у нас има материални лишения и не може да си купува всички необходими продукти от потребителската кошница.

Според Цанов държавата трябва да води различни политики за решаване на проблема, но не и да създава субсидирана заетост. Едната от политиките трябва да е свързана с осигуряването на икономически растеж, вследствие на който ще се увеличи и броя на заетите лица. Тук се включва и политиката по доходите – вдигането на минималните осигурителни прагове и на минималната работна заплата (МРЗ). Вдигането на МРЗ и на праговете обаче в крайна сметка не водят до намаляване на бедността, смята Цанов.

Държавата трябва да води и политики за вдигане на пенсиите и намаляване на неравенството, смята още професорът. Той подкрепя идеята пенсиите да се индексират по швейцарското правило.

Специална политика трябва да се води и за образованието на децата, но образование без работа няма да доведе до необходимия ефект, категоричен бе Цанов.

Социалната политика пък не бива да се насочва към идеите да се дават доходи, а безработните да не работят, смятат още икономистите.

Според Цанов секторите с най-високи заплати в момента са IT секторите, финансите и енергийния отрасъл. В хотелиерството и администрацията пък заплащането е най-ниско.