Автор: Деляна Петкова ( deliana.petkova@3bay.bg )

Проектобюджетът за 2012 година повдига повече въпроси, отколкото предлага решения. Той подсказва дефицит на професионализъм. Това коментира проф. Гарабед Минасян от Българската академия на науките (БАН) по време на пресконференция на Института за икономически изследвания към Академията.

По неговите думи бюджетната прогноза, заложена в документа, не е актуализирана от април 2011 година, въпреки че са настъпили промени в числата, свързани с ръста на икономиката и други макроикономически показатели.

Сивата икономика у нас произвежда около 1/3 от брутния вътрешен продукт (БВП) или над 20 млрд. лева. Това е най-големият дял в ЕС, въпреки че плоският данък трябваше да "осветли" икономиката. По данни на Transparency International страната е най-корумпираната в общността. В резултат - инвестициите от чужбина не идват, и то заради "вътрешните постижения", коментира още икономистът, цитиран от iNews.bg.

В новия бюджет се предвижда ръст на капиталите от чужбина, но няма предвидени мерки за това, е мнението на проф. Минасян. Той допълни, че през последните години в страната са влезли около 2,5 млрд. евро от чужди инвестиции. По данни от платежния баланс, изготвен от Българската народна банка (БНБ), почти толкова са излезли от страната под формата на инвестиции и като валута и депозити, допълни Минасян. Става дума за пари на български резиденти, в които се включват и фирми и организации, изнесени в периода 2009 - първото тримесечие на 2011 година.

Проф. Минасян обърна внимание и на още един факт, който засега остава встрани от вниманието - намалението на вноската на БНБ от 300 млн. на 180 млн. лева. Това може да стане по две причини - намаляване на валутните резерви или по-ниска доходност от управляването на този резерв, смятат от БАН. Толкова голяма разлика не може да дойде от по-лошото управление, което означава, че в Бюджет 2012 се предвижда намаление на валутните резерви, коментира Минасян.

Според проф. Митко Димитров от БАН разходите за наука са 0,2% от БВП. Това е далеч от стремежите на Европейската комисия за 1% от БВП за наука и изследвания. Средно в останалите членки на ЕС за наука и изследователска дейност се отделят около 0,6 - 0,7% от БВП, изтъкна той. Според него показателите в нашия бюджет нареждат България сред страните, които не схващат ролята на науката за развитието на икономиката. Проф. Димитров уточни, че в случая не става дума за бюджета на БАН - в него влизат едва около 25-30% от всички пари, отделени за наука.

Проф. Васил Цанов критикува предвидените разходи за пазара на труда. По негови думи кризата ще намали броя на заетите, а замразяването на разходите показва, че мерките в подкрепа на трудовия пазар ще бъдат неефективни. Замразени са и детските надбавки. Единствените, които ще бъдат облагодетелствани от разходите в новия бюджет, ще са само една група пенсионери, допълни икономистът.

Източникът на растеж липсва. "Новият бюджет ограничава вътрешното търсене, липсват и възможностите за финансиране от чужди инвеститори", коментира още проф. Цанов.

Според икономистите от БАН общините понасят в най-голяма степен ефектите от кризата, тъй като не са предвидени пари за нормалното им функциониране. "Няма пари за детски градини, за здравословно хранене и ремонт на улиците, става ясно още при анализ на числата в проектобюджета", коментираха от БАН.