През 2015 г. публичните разходи в страната се очаква леко да се повишат, докато усвоените фондове от ЕС се предвижда да се увеличат значително. По този начин, по-ниските очаквания за ръст на потреблението на домакинствата за 2015 г. (+ 2,0% на годишна база) частично се компенсират от по-голям ръст на брутното капиталообрзуване (+ 3,1% на годишна база), се посочва в анализ на Райфайзен рисърч.

Предвиждайки сходна динамика относно вноса/износа, прогнозата за БВП за България през 2015 г. е ръст от 1,2%.

През 2014 г. реалният БВП в България нарасна по-бързо от очакваното, достигайки 1,7% на годишна база. За него допринесоха вътрешното търсене и по-слабото външно такова.

В него се посочва, че водещ фактор на вътрешното търсене е било потреблението на домакинствата, което нарасна по-бързо от предвиденото с 2,4% на годишна база, даващо 1,7 процентни пункта към общия ръст на БВП.

Брутното капиталообразуване също нарасна значително (+2.8% на годишна база), подкрепяйки БВП с растеж от 0,6 пр.п. От друга страна сравнително слабия износ (+ 2,2% на годишна база) доведоха до отрицателен принос към БВП от нетната стойност на износа (-1.1 процентни пункта).

През февруари 2015 г. индексът на потребителските цени в България показва месечна инфлация от 0.2%, за пръв път от октомври миналата година насам.

“Отделните подрегиони в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) продължават да показват доста различно развитие през 2015 г.  Докато растежът в Централна Европа (ЦЕ) вероятно ще бъде средно 3%, то прогнозата за Югоизточна Европа (ЮИЕ) е растежът да е по-нисък и да е средно 1.9%. Това се дължи най-вече на застоя в Хърватия и Сърбия, който засенчва достигналия изключителните 3% растеж в Румъния. Три държави в Източна Европа - Беларус, Украйна и Русия са изправени пред рецесия“, заяви Петер Брециншек, ръководител на Райфайзен Рисърч, в последното издание на „Стратегии за Централна и Източна Европа” за второто тримесечие на 2015 г.

В допълнение на много силния вътрешен растеж (крайното потребление и инвестициите), тесните икономически връзки с Германия също са причина за стабилно представяне на подрегиона ЦЕ. Високата конкурентоспособност на страните от ЦЕ също улесниха стабилните салда по текущата сметка, което означава, че страните не са зависими от чужди капитали. Всъщност, капиталовите потоци действително подсилиха валутите на тези страни от началото на годината. През изминалото тримесечие, липсата на инфлация и експанзивната парична политика на ЕЦБ, дадоха свободата на някои Централни банки от Централна Европа да намалят лихвените проценти. Например, в Полша лихвеният процент достигна ново дъно от 1,5%; основният лихвен процент в Румъния се очаква да падне до 2%, а в Унгария да доближи 1.5%. С това цикълът на спад на нивата на лихвените проценти се очаква да приключи и впоследствие валутите в тези страни могат да отчетат отстъпление спрямо нивата достигнати спрямо еврото през първото тримесечие.