Резултатът от референдума за излизане на Великобритания от ЕС, действие, станало известно като Brexit, изненада не само медиите и букмейкърите, но и компаниите, и капиталовите пазари. В резултат на това, историческият британски вот „качи на въртележката“ цените на валутите, пазарите на акции и рисковите премии на облигациите. От икономическа гледна точка Brexit, разбираемо, ще засегне най-вече самата Великобритания.

Анализаторското звено на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ (РБИ) - Райфайзен Рисърч намалява прогнозата си за БВП на Обединеното кралство за следващите две години от 1,7% на 1% за 2017 и 0,9% за 2018 г. За Еврозоната обаче, прогнозата се намалява само с 0,2 процентни пункта  - 1,5% за 2017 и 1,7% за 2018 г. Членките на ЕС в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) също ще усетят ефектите, но според главния икономист на компанията Петер Брециншек, те ще бъдат по-скоро политически, отколкото икономически.

ЦИЕ: Brexit се отразява повече политически, отколкото икономически

“Тъй като все още е много трудно да се предвидят последствията и пътната карта за излизането на Великобритания от ЕС, нежеланието да се поемат рискове ще преобладава на финансовите пазари. Това означава, че лихвените проценти и доходността по държавните ценни книжа ще останат на исторически ниските си нива за по-дълъг период. Пазарите на акции са изправени пред висока волатилност, но не очакваме по-нататъшни разпродажби. Вероятно Великобритания вече няма да е нетен донор за бюджета на ЕС или ще има по-малък принос като член на Европейското икономическо пространство от 2019 г. В средносрочна перспектива това ще окаже негативно влияние върху Полша, Унгария и Чехия, които са най-големите реципиенти на трансферни плащания. Можем да станем свидетели и на спад на инвестиционната активност поради несигурната ситуация. Също така, разширението на ЕС няма да бъде водеща тема и не се очаква преговорите за разширяване със страните от Югоизточна Европа да приключат до 2020 г.”, така Брециншек коментира политическите последствия от Brexit за региона на Централна и Източна Европа.

Като цяло икономическият ефект върху Централна и Югоизточна Европа ще е умерен поради солидните фундаменти и малкото макро дисбаланси. Докато прогнозата за БВП за 2016 г. за Централна Европа (3%) и Югоизточна Европа (3,2%) остава стабилна, то за 2017 г. Икономистите постепенно намаляват очакванията си с 0.2 процентни пункта на годишна база: Полша (3,8%), Чехия  (2,7%), Унгария (2,7%) и Словакия (3,3%). Това е в резултат на очаквания по-бавен икономически растеж във Великобритания и Еврозоната, и на продължителната политическа несигурност в ЕС, което може да окаже негативно влияние върху износа и ръста на инвестициите в страните от Централна Европа през 2017 г., в сравнение с предишните очаквания.

Намаляващите цени в много страни от Централна и Югоизточна Европа, в комбинация с относително високия растеж на заплатите и повишаващата се заетост, стимулират индивидуалното потребление. Тъй като прогнозите са, че потребителските цени ще останат на много ниски нива по-дълго от очакваното, покупателната способност на домакинствата  ще бъде определящ фактор за потребителското търсене през следващите тримесечия.

Русия и Украйна излизат от рецесията, възможно е Brexit да повлияе върху санкциите

От началото на годината Русия и Украйна дават признаци за излизане от рецесията като през втората половина на 2016 г. се очаква тенденция на възстановяване. Повишаващите се цени на стоките и услугите, и нетният експорт допринасят за това положително развитие. Ето защо анализаторите повишават прогнозата си за БВП на Русия за 2016 г. от -2% на -0,5% и затвърждават очакванията си за ръста на БВП на Украйна за годината на 1,5%. За 2017 г. ръстът на БВП се очаква да достигне 1% в Русия и 2% в Украйна. Нивото на инфлация и в двете държави към момента е над 7% и доста под двуцифрените нива от 2015 г., което дава свобода на двете централни банки допълнително да намалят нивата на лихвите.

Процесът на Brexit може да повлияе също и върху позицията на ЕС спрямо Русия. В средносрочен план, без Великобритания изглежда много по-вероятно санкциите да бъдат смекчени по-лесно. Страните от ЕС са склонни да се отърват от темата за санкциите, предвид тежките и сложни преговори за Brexit в предстоящите години.

Brexit: влиянието върху валутите

Вследствие на Brexit, в средносрочен план британската лира се очаква да се обезцени на малко над 0,90 спрямо еврото. От друга страна швейцарският франк и японската йена ще поскъпнат спрямо еврото поради функцията им на сигурни валути. Стабилните лихвени нива в САЩ и още по-негативната доходност в Германия ще доведат до слаби колебания на валутната двойка EUR/USD между 1,10 (през септември) и 1,05 (през декември).

Полската злота и унгарският форинт са най-волатилните валути в ЦИЕ след Brexit, защото се възприемат като валутите, които са „политически най-засегнати“ в региона.

Изглежда, че руската рубла е изчерпала своя потенциал с новото поскъпване на щатския долар и до края на годината се очаква да се консолидира.

Австрия: Brexit оказа слабо влияние върху динамиките на бизнес цикъла

Като за всяка друга икономика в еврозоната Brexit ще е предизвикателство и за Австрия. И въпреки това, не се очаква сериозно влошаване на икономическата активност,  въпреки факта, че износът към Великобритания значително ще пострада. Външнотърговският обмен на Австрия с Великобритания е сравнително слаб като тя е едва осмия най-голям търговски партньор, осигуряващ едва 3,2% от общия износ. Въпреки това Brexit се случва във време, когато австрийският износ към Великобритания показва растеж над средното ниво (износ към Великобритания за 2015 г.: 6% на годишна база, дял от общия износ: 2,7% на годишна база).

ФЕД: Покачването на лихвите в САЩ вероятно ще се отложи за декември

Въпреки че Федералният резерв на САЩ (ФЕД) обяви, че до края на 2016 г. ще повиши лихвения процент с 50 базисни точки, сега изглежда, че заради несигурната среда след Brexit, ще има само едно повишение на лихвените нива от 25 базисни точки през декември. Изглежда, че ФЕД пропусна възможността за регулярна нормализация на лихвените нива. Въпреки официалните прогнози на Федералния комитет на пазарите (FOMC), експертите очакват инфлацията в САЩ да остане над нивото от 2%, а безработицата да продължи да спада и да достигне до под 4% до края на 2017 г. – среда, която ясно предполага покачване на лихвите.

От другата страна на Атлантика се очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) да продължи политиката на „монетарно облекчаване“ през годината. Възможни са слаби промени по отношение на програмата за изкупуване на облигации, като отмяна на минималната лихва, увеличение на лимитите на издателя и на емисията, като не се очаква удължаване по отношение на дълговите книжа на банките. Предвид очакваното повишаване на инфлацията, започнало през втората половина на годината, Райфайзен Рисърч очаква постепенно намаляване на програмата за изкупуване на облигации до април 2017 г. и напълното й прекратяване до края на годината.