През третото тримесечие на миналата година глобалната икономическа криза започна да оказва своето влияние върху показателите на реалната икономика. Може да се очаква, че през първата половина на тази година българските фирми ще изпитват  сериозни проблеми при реализацията на продукцията си. Това са част от изводите от публикувания от БНБ четвърти брой на тримесечното издание "Икономически преглед".

У нас за периода януари - септември 2008 г. реалният темп на растеж на БВП е относително висок, 7% спрямо съответния период на предходната година. Инвестициите в основни активи имат значителен принос за растежа и нарастват в реално изражение с 22.3% през третото тримесечие на годината. От друга страна, през същия период започва да се проявява въздействието на глобалната икономическа криза върху показателите на реалната икономика.

Индустриалният сектор започна да забавя реалния си темп на растеж от 7.4% за полугодието до 2% през третото тримесечие на 2008 г., вероятно поради забавяне в промишлените продажби за износ. Според данните за промишлените продажби за октомври и ноември този процес се задълбочава и се разпространява в повечето сектори на индустрията.

През последните месеци на 2008 г. конюнктурните индикатори на бизнеса рязко спадат, отчитайки нарастващ песимизъм в оценките за текущата и особено за бъдещата конюнктура във всички сектори на икономиката. На основата на тази информация може да се очаква, че през първата половина на 2009 г. предприятията ще изпитват нарастващи затруднения при реализиране на продукцията си. Глобалната икономическа криза ще свие външното търсене на български стоки. Влошената международна конюнктура ще повлияе негативно върху инвестиционните планове на предприятията у нас, а забавеният прираст на доходите ще ограничава нарастването на потреблението на домакинствата. В резултат на по-слабото външно и вътрешно търсене очакваме реалният темп на растеж на БВП да се забави значително в сравнение с 2008 г.

Притокът на чуждестранни капитали към страната се запазва висок за периода януари - ноември 2008 г. Излишъкът по финансовата сметка на платежния баланс от 10.9 млрд. евро е резултат на привлечени преки чуждестранни инвестиции в размер на 5.27 млрд. евро, депозити от нерезиденти в местни банки в размер на 2.48 млрд. евро и повишаване на нетните външни задължения на частния небанков сектор с 2.3 млрд. евро. Международните валутни резерви на БНБ достигат 24 864.8 млн. лв. (12 713.1 млн. евро) в края на 2008 г. Средномесечното покритие на вноса на стоки и услуги с международни валутни резерви на БНБ се запази на ниво от 6 месеца.

Кризата на международните финансови пазари се изостри през четвъртото тримесечие на 2008 г. след фалита на "Леман Брадърс“ в средата на септември и прерасна в глобална икономическа криза. Реалният икономически растеж в индустриалните страни се забави силно, а някои от тях изпаднаха в състояние на рецесия. Свиването на глобалното търсене се отрази върху цените на суровините и горивата, които поевтиняха значително. Инфлацията съществено се понижи, както и инфлационните очаквания, става ясно още от публикуваното днес издание.

Централните банки реагираха агресивно на бързото забавяне (и дори спад в някои страни) на икономическия растеж и понижаването на инфлацията, като намалиха съществено референтните си лихвени проценти. Разрастването на глобалната финансова криза наложи нови форми на интервенция както от страна на централните банки - чрез предоставяне на ликвидност на паричните пазари посредством стандартни операции и различни нови програми за рефинансиране, насочени към преустановяване на спада на цените на финансовите активи, така и от страна на правителствата - чрез спешно приемане на фискални пакети от мерки за подкрепа на банковата система и за стимулиране на икономическия растеж. Предприетите пакети от мерки доведоха до частично стабилизиране на финансовите пазари, но недоверието между пазарните участници продължава да спъва нормалното им функциониране. Значителното забавяне на икономическия растеж допълнително влияе върху поведението на банките и те се въздържат от поемане на кредитен риск, което до голяма степен прави неефективна политиката на рязко снижаване на лихвените проценти, провеждана от водещите централни банки. В резултат финансовите пазари показват само частични признаци на стабилизиране при ниска склонност към поемане на риск, липса на доверие, висока колебливост и затруднена трансмисия на ликвидните инжекции към реалната икономика.