Българската народна банка повиши основния лихвен процент (ОЛП) и от 1 октомври той стана 0,49%. Това е най-високото му ниво от месеците около финансовата криза - през декември 2009 г. той бе 0,55%.

Ходът на централната банка идва след шест години, в които размерът на основната лихва бе непроменен на ниво от 0,00%. Цикълът на намаляването му започна още от януари 2009 г. От ноември същата година той е твърдо под 1%. Това е първата положителна стойност на ОЛП, различна от нула, от януари 2016 г. насам.

Ходът на БНБ идва, след като в последните месеци редица водещи централни банки по света увеличиха своите основни лихви. В това число влиза и Европейската централна банка, която вероятно ще продължи усилията си за охлаждане на инфлацията с ново движение нагоре по-късно този месец.

С увеличаването на основния лихвен процент директно ще се увеличи законната лихва за забава, която се формира като сбор от ОЛП и 10 пункта. Така от 10% в момента лихвата за забава ще се увеличи на 10,49%.

Лихвите тръгват нагоре и това не бива да ни учудва. Основната лихва може да стигне 4-5% в рамките на година. Това ще се отрази бавно на кредитите и депозитите. Където има променлива лихва, ще тръгне нагоре. Новите кредити ще започнат да поскъпват, но няма да е драматично. Всичко това е израз на по-консервативна политика на Европейската централна банка. Ако България няма ясна дългосрочна позиция за войната, енергийната криза и присъединяването към еврозоната, лихвата ще стане все по-висока. Това заяви пред "Нова нюз" банкерът Левон Хампарцумян.

Мнението му е, че България не е влязла в дългова спирала. "Ако години наред имаме дефицити, това ще се случи, но в момента сме далеч", отбеляза банкерът.