След Министерството на финансите и Българската народна банка (БНБ) ревизира прогнозата си за икономиката на България. "Започналата на 24 февруари 2022 г. война в Украйна води до драстично засилване на несигурността относно перспективите пред икономическата активност и инфлацията в България и затруднява значително тяхното прогнозиране", се посочва в прогнозата й, публикувана миналата седмица.

Междувременно Световната банка също ревизира прогнозата си за ръста на българската икономика за тази година с 1.2 пр. пункта надолу до 2.6%. Това направиха и икономистите на "Уникредит Булбанк".

Базисният сценарий на прогнозата предвижда растежът на БВП на България в реално изражение да се забави до 2.1% през 2022 г. За това ще допринася най-вече прогнозираното забавяне на растежа на частното потребление и увеличаването на отрицателния принос на нетния износ. Това е намаление с 1.5 процентни пункта на прогнозата за растежа.

Основно допускане при изготвянето на прогнозата е, че войната ще остане локален конфликт, при който няма да се наблюдава допълнителна ескалация или разрастване на военните действия, включително и към други държави. В допълнение в прогнозата не е заложено ограничаване или спиране на доставките на природен газ, суров петрол и ядрено гориво от Русия за България, което би засегнало значително производствената страна на икономиката.

При цените на електроенергията и природния газ в евро пазарните очаквания са те да продължат да се покачват значително на годишна база до края на първото тримесечие на 2023 г., а при цената на петрола - до края на 2022 г. За останалата част от прогнозния хоризонт техническите допускания предполагат цените на енергийните суровини в евро да се понижават на годишна база, но да останат над нивата от 2021 г.

Засилената колебливост на цените на основни суровини на международните пазари и невъзможността на пазарните участници да определят дългосрочното им равновесно ниво предвид структурните промени, произтичащи от войната в Украйна, преходът към въглеродна неутралност в държавите от ЕС и заявените намерения на тези страни да намалят зависимостта си от внос на енергоизточници от Русия водят до висока степен на несигурност пред прогнозата за инфлацията, пише в прогнозата на банката. Очакването й тя да продължи да се ускорява до септември, след което да се успокои и в края на годината да достигне 9.6% по хармонизирания индекс на Евростат. Очаквано прогнозата е най-голям принос за инфлацията да имат храните, които до поскъпнат с 18% през годината.

Банката отбелязва, че предвид рисковете заради войната го и намалената прогноза за икономическия растеж може да се окаже, че няма да се сбъдне. Това се очаква да стане, ако конфликтът между Русия и Украйна ескалира и се стигне до допълнително нарушение във веригите на доставките.