Българската народна банка (БНБ) ще бъде орган по преструктуриране на банките у нас, а Комисията за финансов надзор (КФН) – на инвестиционните посредници. Това предвижда проект за Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, одобрен от Министерски съвет (МС) по настояване на Брюксел.
Миналата седмица от Европейската комисия (ЕК) изпратиха писмо до България, Чешката република, Франция, Италия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Малта, Полша, Румъния и Швеция с искане страните да приложат изцяло Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ).
Европейският документ предоставя на държавните органи нужните инструменти и правомощия за ограничаване и преодоляване на финансови кризи и фалити на финансови институции или на големи инвестиционни посредници в страните-членки на Европейския съюз (ЕС).
В директивата е заложено банки, заплашени от изпадане в несъстоятелност, да бъдат преструктурирани, без това да е за сметка на данъкоплатците. Правилата предвиждат разходите да бъдат покрити от акционерите и кредиторите на финансовите институции чрез механизма за „споделяне на загубите“.
Според законопроекта на кабинета решенията за преструктуриране на банки ще се вземат от Управителния съвет (УС) на централния наздор. В рамките на КФН това ще е в компетенциите на този член на регулатора, който отговаря за анализа и оценката на рисковете на финансовите пазари.
БНБ ще е длъжна да информира министъра на финансите за решенията си. При случай на финансова криза, действията от страна на Централната банка трябва предварително да бъдат одобрени от министъра.
„В двата органа за преструктуриране се създават самостоятелни структурни звена, които подпомагат УС на БНБ, съответно комисията, при упражняване на функциите им по преструктуриране. Тези звена са отделни и независими от функциите, свързани с упражняване на надзор и от другите функции на БНБ и КФН“, обясняват от пресцентъра на МС.
Крайният срок за въвеждане на директивата в националните законодателства на страните от ЕС е бил в края на миналата година. 11 от държавите-членки обаче, сред които и България, не са спазили този срок.