Подходът в проекта на Закон за държавния бюджет за 2010 г. не е достатъчно консервативен от гледна точка на Консолидираната фискална програма (КФП), се казва в становище на Българската стопанска камара.

Добро впечатление прави, че не са предвидени тъй наречените 10  20% буфери в разходната част, което силно затруднява изпълнението на програмите и проектите на отделните разпоредители с бюджетни средства и създава предпоставки за недостигане на заложените цели.

По данъчната и социалноосигурителна рамка на бюджета за 2010 г. от БСК подкрепят намеренията по отношение на данъчното законодателство да се осигури по-нататъшното съхраняване на общия неутрален характер и ниски ставки на основните преки данъци, както и засилването на контрола и събираемостта, чрез които освен подкрепа за фиска се оказва натиск върху сивия сектор и нелоялната конкуренция. В същото време, обаче, считат, че увеличението на акциза за електроенергия отново оказва натиск върху бизнеса. Засилва се косвеното субсидиране на потребителите на електроенергия ниско напрежение и топлоенергията, поради липсата на пазарни принципи при ценообразуването. Според БСК не е достатъчно аргументиран отказът от увеличение на акциза върху алкохола, което беше направено в последствие. По този начин бюджетът се лишава от тези приходи. По отношение на такса за битови отпадъци деформациите в нейното определяне и дискриминационното облагане на бизнеса ще затрудни допълнително бизнеса в търсенето на решения за изход от кризата, смятат от камарата.

Продължават деформациите в социалната сфера. Според БСК следва да се осигури по-голяма прозрачност и коректност при определяне на осигурителните плащания за служители от бюджетната сфера при формиране на държавния бюджет за 2010 г. и следващите години. От началото на 2010 г. държавните служители да внасят, както всички останали осигурени лица, осигурителни вноски за сметка на получаваното от тях възнаграждение. Средствата за осигурителни вноски на държавните служители, кадровите военнослужещи от МО, служителите на МВР и служителите от правораздавателната система - от работодателя и индивидуалните вноски, да се включат в бюджетите на съответните министерства и ведомства. Участието на държавата със здравноосигурителни вноски за лицата, които осигурява, е силно деформирано, считат от БСК. През последните години техният среден размер е около 2,5 пъти по-малък от средната осигурителна вноска, внасяна от работодатели и осигурени лица, въпреки високия здравен риск и заболеваемост на осигуряваните от държавата пенсионери, деца и безработни. За 2010 г. тази тенденция е запазена. Ако се премахне тази деформация, ще се осигурят допълнително средства в размер около 400 млн.лв.

По основните параметри на макрорамката и предложения проектобюджет за 2010 г. от БСК считат, че:

• Спад на БВП - до 2% е твърде оптимистично, на фона на процикличността и неопределеността в преодоляването на кризата в световната икономика и, по-специално - в европейската.
• Чуждестранни инвестиции - 10,2% от БВП (прибл. 3,3млрд.евро) са също оптимистична прогноза.
• Курса на долара - 1,45 лв./щ.д. не отговаря на очакваното предвиждане, което ще се отрази на търговския дефицит на страната.

По разходната част на проекта на бюджет за 2010 г. се предвижда се преразпределение от 38,4% от БВП (42,3% по КФП) и нулево бюджетно салдо за 2010 г. по националния бюджет, а по КФП - дефицит от 0,7% от БВП. Размерът на разходите в социалния сектор като дял бележи най-значителен ръст, достигайки 15,3% от БВП (ръст от 2,5% спрямо програмата за 2009 г.). Поетите социални ангажименти при намаляване на осигурителните вноски за пенсии с 2% пункта създават общ недостиг в бюджета на ДОО от над 2,1 млрд. лв., покрит с допълнителни субсидии за сметка на държавния бюджет, което допълнително деформира бюджета.

Този ръст на социалните разходи става за сметка на другите сектори и, преди всичко - за сметка на намаление на капиталовите разходи с източник националния бюджет - 1,7 % спрямо БВП, което паралелно с намалението на БВП създава условия за размисъл за изхода на българската икономика от кризата.

Общият размер на инвестиционните разходи по КФП за 2010 е 6,1% от БВП (от тях 3,1% от ЕС) при 7% по програмата за 2009 г. Намалението на инвестиционната част е опасно за бъдещето на икономиката. Това намалява възможностите за инвестиции, развитие на инфраструктурата и активизиране на бизнеса в условия на криза и намалено външно търсене. В този смисъл от БСК подкрепят планирания ръст в разходите за околна среда - 1,6% от БВП спрямо 1,3% по програмата за 2009г.

Бюджетът, като материализиран израз на политиката, показва на какво ще разчитаме. Излиза, че основното увеличение на разходите е за туризма (с 240% ) и в транспорта, тоестпреди всичко за неефективно работещите държавни структури, косубсидирани от бизнеса, смятат от стопанската камара.

По приходната част БСК подкрепя принципно по-голяма част от мерките по подобряване на събираемостта. При необходимост следва да се преоцени отказа от повишаване на акциза за алкохолните напитки. Следва да бъдат предвидени възможности за облагане на доходите от SMS-игри и от нелегални хазартни игри в Интернет и трансфери извън страната (над 1,2 млрд лв) в съответствие с предложението на БСК по данъчните закони.

Отсъства намерение за аутсорстване на държавни дейности. Според БСК проектобюджетът не дава отговор на основния въпрос : Какъв ще бъде изходът за българската икономика след кризата? Двигател на развитието при деформираната структура на българската икономика може да бъде ускорената електронизация на всички видове дейности на българското правителство и местната власт, смятат от камарата. Подобна политика ще доведе до: рязко увеличаване на събираемостта на бюджетните приходи, ускоряване на паричните потоци, намаление на сивия сектор в икономиката, намаляване на натиска на администрацията към бизнеса, ограничаване на корупционните практики, ограничаване и подобряване ефективността на публичните разходи, увеличаване доверието на чуждите инвеститори към българската държава.

Убедени сме, че независимо от развитието на кризата и очакваното икономическо възстановяване през следващата година, предложените мерки ще се отразят позитивно, както на обвързването на бюджетните приходи и разходи, така и върху възможностите на бизнеса на бъдещето на българската икономика, се казва в становището на БСК.