Промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които предвиждат допълнителни правомощия за прокуратурата, са антипазарна мярка, която ще се явява отблъскваща за инвеститорите, ще повлияе неблагоприятно върху бизнеса, инвестиционния климат, гражданския и търговски оборот.

Това е становището на Българската стопанска камара (БСК) по отношение на законопроектът, който беше приет на първо четене от парламента в края на миналата седмица. Той предвижда държавното обвинение да може да спира частни сделки за 48 часа.

В своето официално съобщение от камарата посочват още, че не са ясни ефектите, които биха се постигнали, чрез реализирането на подобни изменения в ГПК. От БСК коментират, че не подкрепят тези предложения. Те припомнят, че според европейското законодателство участието на прокуратурата е ограничено до включването й в производства по наказателни дела.

“В сега действащия чл. 26 на ГПК е предвидено, че прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи, а интересите на държавата се защитават от министъра на финансите и министъра на регионалното развитие”, се посочва в съобщението на БСК.

Според организацията допълнителните правомощия на държавното обвинение, които позволяват то да бъде страна при граждански дела, е опит са установяване на „контол върху контролните органи“. Заедно с това в становището се допълва, че това е прецедент, с който се прехвърля отговорност от държавната администрация върху разследващите органи.

От БСК посочват, че в проектозакона за изменение на ГПК има някои съществени пропуски и неясноти. От организацията задават следните върпоси:

1. Какъв е фактическият състав, който трябва да е налице, за да се пристъпи към „спиране на финансова операция или сделка с имущество“? Кой и по какъв ред уведомява прокуратурата за наличието на „изключителни случаи“? Липсва дефиниция за „изключителни случаи“.

2. Не е ясно какво е правното действие на „спирането“ по отношение на страните по сделката и на третите лица (нотариуси, съдии по вписвания, кредитори, органи по приходите и пр.), както и при неизпълнение на „спирането“.

3. Липсва легална дефиниция на понятието „спиране“ на финансова операция или сделка с имущество: С какъв акт се извършва? Изисква ли се писмен акт? Подлежи ли на обжалване? Представлява ли административен акт? На кой етап „спирането“ поражда действие - преди или след сключване на сделката? Какво е задължението на страните по сделката? От кой момент тече 48-часовият срок и какво се случва след изтичането му? Какви са санкциите при неправомерно „спиране“ на сделки?

4. Липсват механизми за защита за страните по сделката за претърпените вреди и пропуснати ползи, в случай, че основанието за „спиране“ на сделката отпадне и не се повдигнат обвинения.

5. Не е направен анализ за съответствие на законопроекта с правото за Европейския съюз и залегналите в него основни свободи на движение на хора, стоки, услуги и капитали.