С хора с основно образование и с неграмотни не може да се прави печеливша икономика. Не може да се усвояват инвестиции и нови технологии без компетентни хора. Нещо в компетенциите ни куца, а искаме високи доходи. Да, доходите трябва да растат, но трябва да растат срещу компетенции, а не според електоралния натиск.

Това коментира председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев. Той взима участие в работна среща в рамките на изпълнявания от камарата проект по ОП "Развитие на човешките ресурси". Форумът се провежда на 16-18 септември и е с участието на представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието, младежта и науката, Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) и др.

Шефът на БСК коментира, че според него е недопустимо бюджетът за образование да е едва 1.5% от БВП, а за МВР например да е над 5%. В същото време престъпността расте, а разкриваемостта е 13%, посочват от пресцентъра на БСК.

Държавата взима пари от данъците на работодателите и финансира образование, което не им е нужно, категоричен беше Данев. Така той аргументира предложението на работодателската организация да се определят квоти за всички университетски специалности, съобразени с търсенето на пазара на труда, така че обществените средства да се насочват към финансиране именно на тези специалност. За всички останали специалности студентите да инвестират собствени средства, поемайки и съответния риск за възстановяване на инвестицията си при евентуална нереализация на пазара на труда.

Представителите на МОМН споделиха, че са наясно, че обучават висококвалифицирани безработни, но такова е търсенето и нагласите в обществото. Сега е модерно да се учи право или икономика и ние трудно можем да се преборим с тези нагласи, коментираха експертите. Освен това според тях основна предпоставка за недоброто планиране на т.нар. държавна поръчка в университетите е липсата на механизъм за прогнозиране на търсенето на пазара на труда на определени специалисти. Друг проблем е липсата на подготвени преподаватели, при това предователският състав непрекъснато застарява.

Къде у нас младият човек може да разбере какви са възможностите му за реализация в бъдеще?", попита реторично председателят на НАПОО Деян Пушкаров. Според него липсата на адекватна информация за бъдещите потребности на пазара на труда и липсата на модели за кариерно ориентиране са ключови проблеми.