След 2020 година промишлеността в Европа няма да успява да постига задължителното намаление на емисиите от парникови газове. Това се казва в становище на Българската стопанска камара (БСК), изпратено до министъра на околната среда и водите във връзка с Парижката конференция за промяна на климата, която ще се проведе през декември тази година.
От камарата посочват, че страната ни заема челно място в света по отношение на съкращенията на емисиите на парникови газове (ПГ) спрямо 1988 г., която се приема за базова, по т. нар. Протокол от Киото. Съкращението е над 50%, като същевременно е налице нетна загуба на около 2 млн. работни места, значително намаление на енергийни мощности, включително от производители с нулеви емисии на парникови газове и конкурентни цени (затворените под външен натиск четири реактора на АЕЦ „Козлодуй“), посочват в становището си работодателите.
От камарата отбелязват, че за разлика от Чехия и Полша, България не е успяла да реализира огромни количества от т.нар. предписани емисионни единици (AAU).
Същевременно бе предприета политика на ускорено въвеждане на електроенергийни мощности от ВЕИ. Националната цел от 16% ВЕИ в крайното енергийно потребление бе преизпълнена още през 2012 г., вместо през 2020 г. Предсрочното изпълнение на целите за ВЕИ бе улеснено от приемане на законодателство, като в някои случаи изградените мощности продаваха на преференциални цени, надвишаващи 20 пъти цената на произвежданата безвъглеродна енергия от АЕЦ. От БСК отбелязват още, че това е довело до значително увеличение на цената на енергията за стопански нужди, до влошаване на дългосрочните перспективи пред промишлеността и конкурентоспособността на българската икономика. Бяха натрупани над три милиарда загуби и задължения в структуроопределящи дружества в енергетиката, които продължават да нарастват. Същевременно общото енергийно потребление в бита остава на нива два пъти по-ниски от тези на средното домакинство в ЕС.
От БСК отчитат, че към момента действащата схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) създава за страните от ЕС по-тежки условия за бизнеса и т.нар. изтичане на въглерод и добавена стойност към страни извън ЕС. Наред с това работещите в страната предприятия не могат да се конкурират или изпитват сериозни затруднения на местните пазари, на тези извън ЕС и на стоковите борси, спрямо производители от трети страни (цимент, керамика, продукти на химическата промишленост, металургия и др.). Оператори от засегнатите сектори са поставени пред значителни проблеми или ще бъдат в невъзможност да постигнат предвижданите намаления от 40% на емисиите за периода до 2030 г. спрямо 2010 г. (80-95% до 2050 г.), като заплахата за ограничаване и или преустановяване на дейността им е напълно реална. Затова от камарата настояват за споделяне на отговорността за промените в климата между всички участници при използване на еднакви целеви индикатори за съпоставимо отчитане на бъдещите съкращения.
Според тях трябва да има диференциран подход спрямо държави, постигнали най-значително намаление на емисиите на парникови газове в периода до 2010 г.