Хотелиерите са единствените, които не получиха пряко финансиране и никаква друга финансова помощ, които да подпомогнат оцеляването им, въпреки че именно те са основните инвеститори в туризма. Дори и ресторантите в хотелите не бяха компенсирани за затварянето им. Необходимо е държавата да подпомогне и работещите в този бранш. Това се посочва в разпространена позиция на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).
В нея се отбелязва, че мерките, които се прилагат в туристическия сектор през последните над година и половина, предприети от всички правителства досега, акцентират единствено и само върху ресторантите и заведенията. От организацията признават, че безспорно те имат проблеми, които трябва да се решат, но в никакъв случай с това дори не се започва с решаване на проблемите в туризма. Затова от БХРА настояват да се предвиди държавна помощ и за хотелите, включително за рестартиране на дейността и отваряне на местата за настаняване и туристическите обекти, които вече над година са затворени заради кризата.
От браншовата организация подчертават, че помощта за хотелиерите ще се отрази положително и на почти цялата верига в родния туризъм. “Ако го няма износът на място, който реализират хотелите и туристите, които пристигат у нас за ваканция, няма да има работа и за входящите туроператори и агенции, екскурзоводи, превозвачи, планински водачи, масажисти, музейни работници, работниците в леката промишленост, строителството, селското стопанство и т.н. Една такава помощ за хотелиерите би подпомогнала и всички тези хора и фирми по веригата”, пише в позицията.
От БХРА подчертават, че хотелиерите у нас все още трябва сами да се справят и с допълнителните проблеми, появили се вследствие на коронакризата, включително и последните няколко месеца. „Нищо не се прави за да се подпомогнат инвеститорите хотелиери, за да се справят с двойно и тройна нарасналите разходи, включително и за ток, харчат се пари за реклама, която не е достатъчно ефективна, не са предвидени достатъчно средства за изграждането на имиджа на страната ни като дестинация, а лошата държавна политика не стимулира оцеляването и развитието на по-голяма част от сектора”, казват от организацията.
И допълват, че хотелският и ресторантьорският бизнеси са много енергоемки и токът е голямо перо в разходите. А рекордните цени могат да станат причина голяма част от хотелите и ресторантите да не отворят през зимния сезон и летния догодина. Затова от бизнеса настояват за енергийни помощи, каквито към момента не са предвидени, освен минималната помощ за малките фирми, които не са си избрали собствен доставчик. “Употребяваната електроенергия да се заплаща с инфлационен коефициент, а не както в момента с пъти увеличение”, предлагат от организацията.
От БХРА припомнят, че са формулирали и предложили приоритети за развитие на туристическия сектор както на управляващите, така и на политическите сили, кандидати за последните два парламента. Засега обаче те не са били взети предвид и прилагани от нито една от властите. В позицията се предупреждава, че редица компании в туризма, включително хотели и заведения, ще бъдат принудени да прекратят дейността си, „в случай че управляващите продължат да си затварят очите пред проблемите на сектора и да не предприемат нищо за оцеляване на фирмите и запазване на служители им“.
От БХРА определят като изключително важно приетата ставка от 9% ДДС за ресторанти, фитнеси, кетъринг компании и всички останали туристически дейности, чието действие изтича в края на 2021 г., да бъде удължена и то безсрочно. Но също така отбелязват, че само това няма да бъде достатъчно, тъй като последиците от кризата ще се усещат от туристическата индустрия поне 3-5 години след приключване на пандемията, каквато прогноза направи наскоро и Европейската асоциация на хотели, ресторанти, барове и кафенета (ХОТРЕК), на която БХРА е единствен пълноправен член за България.
От българската организация припомнят, че не искат безвъзмездни средства, каквито са вече бяха получени от почти всички браншове, включително и такива като автомобилните сервизи, чиято дейност не бе прекратена по време на кризата, а за съдействие за евтини заеми и безлихвено разсрочване на старите кредити.
„Наложително е да се намали натиска от банките върху бизнеса, като се вземе спешно решение за гратисен период на обслужване на главницата по старите кредити за срок от 2 до 5 години, категорични са от БХРА. И погасителният план да е според възможностите на обслужване на съответния туристически бизнес. От национално представената организация с 36 регионални структури настояват и лихвените нива на отпускани нови заеми за оборотни средства да са в размер на 1,5-2 %, за да се усети конкретната помощ, а не както са в момента – 6-7%“, казват от БХРА.
И допълват, че на сектора са необходими нисколихвени кредити, гарантирани от държавата, за период от 7 години и минимум 12 месеца гратисен период от лихва и главница. Паралелно с това при преференциални условия трябва да се отпускат и потребителски кредити на служителите в бранша, за да могат те също да си осигурят нормално съществуване. От организацията припомнят, че близо две трети от служителите в туристическия сектор са сезонни работници.
Техните интереси продължават да не са защитени и затова голяма част от тези служители напускат и има риск никога повече да не се върнат в индустрията. Това са хора с квалификация, които владеят по няколко чужди езика и имат опит, но са обречени заради бездействие от страна на държавата, подчертават от БХРА.
