Лидерите на Балтийските страни - Литва, Латвия и Естония подкрепиха предложението държавите членки на Европейския съюз да плащат повече за бюджета на блока след 2020 г., за да запълнят дупката, която ще се отвори след излизането на Великобритания, предаде EUobserver.

Премиерите на Естония и Латвия и президентът на Литва заявиха, че многогодишниата финансова рамка на ЕС трябва да е над 1% от брутния национален доход на ЕС-27 (без Великобритания).

"Готови сме да дискутираме начини за поддържане на нивото на сегашната многогодишна финансова рамка дори и след Брекзит чрез увеличени вноски и евентуално нови собствени ресурси в бюджета на ЕС", се казва в тяхно съвместно писмо до председателя на Европейския съвет Доналд Туск.

Естонският премиер Юрий Ратас, латвийският му колега Марис Кучинскис и литовският президент Далия Грибаускайте настояват да не се правят съкращения в областта на научните изследвания, иновациите и младежките политики. Тримата лидери също така искат по-високи преки плащания от бюджета на ЕС за техните фермери и отбелязват, че "те остават значително под средното за ЕС ниво".

Писмото идва малко преди лидерите на ЕС да обсъдят въпроса на неформален съвет на 23 февруари.

Малко по-рано еврокомисарят за бюджета Гюнтер Йотингер подчерта, че страните членки или трябва да харчат повече, или да намалят амбициите на ЕС. "На фона на Брекзит и останалите предизвикателства пред нас 1% не е достатъчен", каза Йотингер. По думите му Брекзит ще остави дупка от 12 до 15 милиарда евро в бюджета. Първото официално предложение на Европейската комисия се очаква през май.

В началото на февруари се появи информация, че България и още седем държави членки на ЕС от източната част на континента са се съгласили да увеличат вноските си в многогодишния бюджет на съюза до 1.1% след напускането на Великобритания. По-късно българското министерство на финансите отрече информацията.

Австрия вече се обяви против предложението и настоя за орязване на някои програми, най-вече плащания за страни от Източна Европа.