Проектът "Турски поток" поскъпна с близо 1 млрд. евро и "Газпром" не успява да привлече финансиране от чуждестранни банки, съобщиха руски издания. Те цитират високопоставени представители на корпорацията, които проведоха срещи с инвеститори в Ню Йорк и Лондон.
При представянето на резултатите на "Газпром" в оценките на компанията за европейския газов пазар и докъде са стигнали някои от основните нови газопроводи за "Турски поток" се казва, че ще заработи догодина с капацитет от 31.5 млрд куб. м. Това означава, че на инвеститорите се представя версията с две тръби, макар че още през 2016 г. втората бе поставена под условие - страните от Югоизточна и Централна Европа да искат горивото в нея и ЕС да даде писмени гаранции и изгради насрещна инфраструктура, а такива и до днес няма.
За България единственият вариант с някакви шансове изглежда споразумението за Eastring - свързване на националните газопреносни мрежи на Словакия, Унгария, Румъния и България до турската граница. Към него може да се присъедини и Сърбия и на него, изглежда, разчита "Газпром". В Лондон зам.-ръковдителят Александър Медведев заяви, че продължението на втората тръба на "Турски поток" на територията на ЕС ще става от европейски оператори и изцяло в съответствие с изискванията на съюза.
Наложената практика в ЕС е окончателно инвестиционно решение за газопровод да се обяви с т.нар. open season конкурс, в който се събират данни за заявен интерес към пренос на конкретни количества по него. Засега нито един европейски оператор не е обявявал провеждане на подобен конкурс, свързан с обеми газ, идващи по "Турски поток".
Това означава, че няма сигурност в твърденията на "Газпром", че в края на 2019 г. ще потече газ по втората тръба, а банките едва ли ще я финансират при такива обстоятелства.
Андрей Круглов, зам.-ръководител на "Газпром", каза пред инвеститори в Лондон, че "предварително говорехме, че стойността (на "Турски поток") може да бъде 6 млрд. евро, но сега го оценяваме на около 7 млрд. евро". Той допълва, че "изхождайки от реалността, най-вероятно "Турски поток" ще бъде първоначално финансиран от бюджета на "Газпром".
Това означава, че корпорацията ще строи със собствени средства, тъй като тя не успява да привлече финансиране от чуждестранни банки и едва ли това ще се промени, коментира деловото издание "Ведомости".
"Газпром" няма да има особен проблем да използва собствени ресурси, но "винаги е за предпочитане във финансирането да участват и други партньори - така по-лесно се привличат пари от чужбина и се разделят рисковете", коментира пред руското издание на "Форбс" Андрей Полишчук, секторен анализатор на Райфайзенбанк. Според него се усеща ефектът от западните санкции, промяната в обменния курс на рублата и поскъпването на материали и услуги.
Дмитрий Маринченко от "Фич" не е съвсем съгласен - той припомня, че в следващите две години "Газпром" трябва да погаси заеми за над 20 млрд. долара и търсене на кредити така или иначе се налага. Капиталовите инвестиции на компанията бързо растат, защото тя ще трябва да финансира 100% от "Турски поток" и едновременно да строи "Северен поток 2" през Балтийско море до Германия и "Силата на Сибир" до Китай. "Над "Турски поток" продължава да виси рискът от санкции, а фактически "Газпром" призна, че не е успяла да привлече проектно финансиране, докато е в ход строителството на проекта.
А допреди година не беше така. През януари 2017 г. Олег Аксютин, ръководител на проектната компания South Stream Transport BV, каза, че едва тогава е изникнал въпросът за проблем с външното проектно финансиране. На 7 май 2017 г. започна строителството на морския участък (досега са положени над 800 км от общо 930 км от първата тръба и около 250 км от втората). През юни Круглов съобщи, че "Газпром" вече преговаря с руски и чуждестранни банки за проектното финансиране.
Но по това време американският Конгрес вече подготвяше новите санкции заради руската намеса в изборите. На 2 август Доналд Тръмп подписа закона, даващ му право да санкционира всяка компания, вложила еднократно 1 млн. долара в руски експортни тръбопроводи или предоставила за тази цел оборудване, технологии и услуги за над 5 млн. долара в рамките на една година.
Едно от възможните решения за "Газпром" е да емитира проектни облигации, каза в Лондон в четвъртък Круглов. Те може да бъдат изплащани от печалбата на проектната компания. Но и тук има проблем със санкциите. "Отделите на финансовите институции за управление на руска прилагат собствени по-строги критерии за кредитиране на проекти, върху които дори теоретично може да се разпространят санкции", казва Денис Перевезенцев, старши анализатор в "Мудис".
Друг инструмент са валутните облигации, посочва Денис Поривай от Райфайзенбанк. Но той припомня, че дори в по-спокойна геополитическа обстановка не е лесно да се намерят милиарди долари на капиталовия пазар. Освен това в класическия модел за привличане на финансиране се отчита невъзможността да се довърши строителството на проекта заради форсмажорно обстоятелство, а санкциите може да се окажат именно такава причина. "Очевидно банките оценяват като високи рисковете, свързани с проекта, и не искат да поемат рискове", допълва той.
