Банковите пазари на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) претърпяха съществени промени през последните години. Докато някои държави, като Унгария и Чехия, вече имат добре развита банкова система, то други пазари все още не са изцяло развити и им предстои дълъг път, за да достигнат степента на проникване, характерна за страните от Еврозоната. Това се казва в анализ на банковия сектор в Централна и Източна Европа, изготвен от анализатори от Erste Bank.

Econ.bg Ви предлага да се запознаете с изводите от анализа.

През последните десетилетия банковите пазари в ЦИЕ бяха силно повлияни от политическите промени в региона. В миналото социалистическите банки играеха преди всичко счетоводна роля в планираното разпределение на ресурсите, чиито лихвени проценти бяха определяни по административен път. Спазването на кредиторските права и фалитът не съществуваха. Трансформацията на социалистическите банкови системи беше обречена на трудности. Кредитните портфейли на тези банки бяха наследени от централно планираната икономика, в която кредитът беше предоставян не по пазарни принципи, а според политическите цели. След падането на комунизма банковите пазари станаха нестабилни. Промишлеността наследи структурни проблеми от комунистическата епоха: голям брой лоши кредити, структурна сегментация, държавна собственост и, като цяло, висока концентрация в банковия сектор. Практиката на финансиране на губещи предприятия продължи и в етапа на промените. Затова много от страните на ЦИЕ претърпяха повече или по-малко тежки банкови кризи към края на 90-те, което породи по-драстични реформи.

След няколко години на несигурност, секторът се стабилизира благодарение на поредица от изпитани мерки, включващи отделяне на търговските банки от централната банка, либерализация на лихвените проценти, обновяване на кредитните портфейли, преструктуриране и приватизация на държавните банки и техните предприятия кредитополучатели, отваряне на банковата система към частни и чуждестранни дружества в ранен етап от прехода. Започнаха да се реализират дейности по сливане и придобиване, и редица чуждестранни инвеститори станаха стабилни мажоритарни акционери в най-големите банки на региона. Чуждестранни банки управляват голяма част от банковите активи в региона,  като също така предоставят конкурентен бенчмарк (стандарт, който служи като база за сравнение – бел. ред.) за останалите банки на местни собственици. Процесът на присъединяване към ЕС повиши защитата от закона и политическата сигурност в много страни от ЦИЕ, и допълнително стимулира икономическия растеж.

Следващата част представлява преглед на специфична информация за банковия сектор на няколко избрани страни от ЦИЕ – голяма част от тях са включени в етапа на "възникване". В зависимост от тяхното икономическо развитие ние класираме страни в категориите "възникващи пазари" (т.е. Сърбия, България, Румъния), "развиващи се пазари" (т.е Унгария, Полша) и "развити пазари" (Еврозона). Таблицата показва в каква фаза се намират по-големите пазари на основата на БВП на глава от населението и съотношението банкови активи/БВП.

Степен на проникване на банките в ЦИЕ

Следващите три таблици показват впечатляващия потенциал за развитие в региона на ЦИЕ. Сравняват се общата стойност на активите в банковия сектор с БВП (графика 1), общата стойност на заемите на нефинансовия сектор с БВП (графика 2) и общата стойност на депозитите на нефинансовия сектор с БВП (графика 3). Информацията е събрана от местните национални банки и е преработена, където е необходимо, за да може да се направи сравнение. Въпреки това 100% съпоставимост не може да бъде гарантирана, защото качеството на данните зависи от националните банки. Коригирахме информацията за банковите сделки и чуждестранните активи, за да избегнем повторното броене. Различните цветове в графиките отразяват етапа на развитие на страната: тъмносиният цвят отразява развитите пазари (Еврозона), синият е цветът на развиващите се пазари (нови страни членки на ЕС и успешно напредващата Република Хърватска), а светлосиният - на възникващите (т.е. Украйна, Румъния и др.). Според нас кандидат-членките на ЕС ще разкрият възможности за най-висок растеж през следващите години и ще се приближат към стандартите на ЕС. Като цяло, очакваме всички страни от ЦИЕ да използват своя потенциал за развитие, който да доведе до растеж над средния за повече от десет години.

Графика 1: Обща стойност на активите към БВП в % (данни 2005)

Източник: Национални банки, Erste Bank Research

Графика 2: Обща стойност на заемите към БВП в % (данни 2005)

Източник: Национални банки, Erste Bank Research

Ниската степен на проникване на общата стойност на заемите в ЦИЕ създава основа за силен ръст на кредитирането в съответния регион. Основните движещи сили за ръста на заемите в повечето страни са услугите към физически лица и ипотечните кредити – следствие от повишаващия се БВП на глава от населението и съответно  нарастването на потребителското търсене на стоки и жилища.

Графика 3: Обща стойност на депозитите към БВП в % (данни 2005)

Източник: Национални банки, Erste Bank Research

Различията между Еврозоната и страните от ЦИЕ, отнасящи се до съотношението обща стойност на депозитите към БВП, са много по-малки в сравнение с общата стойност на заемите към БВП. Това се базира на факта, че растежът на заемите започна много по-късно от този на депозитите. Докато депозитите са на едно сравнително високо ниво в страни като Чехия и Хърватия, във възникващите банкови пазари голяма част от парите все още се държат в личните касички и сейфове. Очакваме търговските банки да продължат да изместват "домашния трезор" с нарастване на доверието в банковия пазар. Навлизането на чуждестранни играчи обикновено има положителен ефект върху доверието в банковия пазар.

Босна и Херцеговина

През 90-те години банковият пазар на страната беше разтърсен от войната, която причини спад в нивата на БВП до 30%, достигайки предвоенни стойности. От 1995 г. нацията се раздели на две отделни държави: хърватско-мюсюлманската Федерация  Босна и Херцеговина и Република Сърбия и Черна гора. (През май 2006 г. Черна гора се отдели от Сърбия чрез референдум, а през юни парламентът обяви независимостта й – бел. ред.). Банките на  хърватско-мюсюлманската Федерация  Босна и Херцеговина държат повече от 80% от общите банкови активи на тези страни. Напредъкът във финансовия сектор е по-голям в хърватско-мюсюлманската Федерация  Босна и Херцеговина, отколкото в Република Сърбия и Република Черна гора.

Петте най-големи банки – от които три австрийски – контролират две трети от общия банков капитал, в който Райфайзен е пазарен лидер. Като цяло на пазара доминират банките с чуждестранни собственици. Останалите пет банки са държавна собственост и имат общ пазарен дял от 5%.

Съчетанието от мерки като икономическата дисциплина в условията на валутен борд, консолидирането и интернационализирането, както и подобреното качество на активите, са повишили качеството на услугите в банковия сектор. Качеството на активите се е подобрило значително през последните пет години. Активите,  които не са донесли приходи, възлизаха едва на 3.5 % за декември 2004.

България

Българският банков сектор претърпя криза в средата на 90-те години, но от тогава се развива много добре на основата на нарастващото доверие в сектора. Много чуждестранни банки навлязоха в българския банков сектор през последните десет години, в резултат на което се отбелязва изключително висок пазарен дял на банки, в които доминират чуждестранните играчи (над 90%). Булбанк (бившата българска външнотърговска банка) е собственост на италианската група Уникредит (UniCredit), докато спестовната банка ДСК (бивш монополист) беше придобита от унгарската OTP през 2003 г. Булбанк е в процес на сливане с HVB Биохим – последица от сливането на UniCredit и HVB. Трите най-големи банки са се сдобили с пазарен дял, възлизащ на повече от 40%.

Ескалиращата конкуренция имаше негативен ефект върху нивата на печалба, но ръстът е забележителен. БНБ реагира на бързия растеж на заемите, като увеличи изискванията за минималния резерв няколко пъти. Както в  Хърватия, голяма част от депозитите на домакинствата са в чужда валута.

Румъния

В средата на 90-те години Румъния трябваше да се справя с трицифрени проценти на инфлация. Румънският банков сектор се развива подобно на българския: пазарът се възстанови след 1997-99 г., съпроводен от важни промени в законодателството. Подготвяното присъединяване към ЕС прави Румъния по-малко нестабилен пазар (в сравнение с държавите от ОНД) с повече сигурност, гарантирана от законодателството. Въпреки впечатляващия ръст на заемите през последните години, този пазар все още предлага добър потенциал за развитие, като се има предвид ниското съотношение активи/ БВП. Ръст на заемите се забелязва предимно в сектора на МСП (малки и средни предприятия – бел. ред.) и при услугите за физически лица, където акцентът е върху бизнеса с ипотеки.

Процесът на приватизация започна през 1999 г. с продажбата на BRD на Société Générale. Голямата приватизация стана наскоро: 62% от капитала на безспорно доминиращият пазарен лидер BCR беше придобит от Еrste Bank за цена от 3.75 милиарда евро. Друга приватизация беше запланувана за 2005 г., но се забави: процесът на приватизация на спестовната банка CEC сега е в ход – унгарската OTP и Гръцката Народна Банка остават двамата кандидати.

Сърбия

Историческото развитие от 1990 г. насам се отрази върху банковия сектор на Сърбия, който започна да губи своята десетилетна югославска репутация по време на социалистическата епоха като най-добрата и пазарно ориентирана система на фона на останалите страни от ЦИЕ. Банковият сектор на Сърбия се възстановява след един от най-разрушителните етапи, през които минаха банковите пазари на ЦИЕ: заради наложените замразени сметки доверието в сектора беше разрушено. През 2002 г. четири от петте най-големи сръбски банки бяха закрити, като това намали банковите активи в Сърбия с 60%. Поради очевидната ниска ликвидност - резултат от замразените сметки, политиката на реформиране създаде свръхликвидност. Чуждестранни банки използваха тази липса на доверие в местните банки, за да навлязат на пазара.

Днес четири от петте топ-банки са с чуждестранни мажоритарни собственици. Пазарът остава фрагментиран, като шестте най-големи банки държат 50% от активите. Няколко по-малки изграчи все още се продават, така че ние очакваме сделки по сливане и придобиване да се реализират в банковия сектор на Сърбия. Поради относително късното начало на преструктурирането и приватизацията, банковият сектор на Сърбия има силен потенцал за развитие. Все още  му липсват стабилност, както и по-голяма степен на доверие. Хамонизирането на банковото законодателство със стандартите на ЕС е заздравило правната рамка.

Украйна

Украинският банков сектор получи нов импулс в навечерието на новото хилядолетие, породен от силната и благоприятна икономическа среда и силния растеж на заемите. Въпреки впечатляващия ръст и все още големия потенциал за развитие, украинският банков сектор не е в най-добра форма. Украйна има високо ниво на необслужвани заеми (над 25% от всички заеми през 2004 г.) и висока степен на ликвидация на банки (20 банки от 187), следователно кредитният риск все още е основна грижа. Инвеститорите плащат за очаквания силен ръст с политически и кредитен риск.

Украинската банкова система в момента преживява съществени промени. Придобиването на "Банк Авал" през 2005 г. направи Raiffeisen банков лидер. "УкрСиббанк" беше продадена на BNP Paribas, а "Укрсотбанк" вероятно ще бъде продадена на Banca Intesa, когато бъдат разрешени някои законови спънки. Нещо повече, Raiffeisen International продаде JSCB Raiffeisenbank Ukraine на OTP за 4.7x балансова стойност. Въпреки политическия и кредитен риск, съотношенията пазарна цена/доходност на акциите са доста високи и отразяват високия пазарен потенциал и очакваното бързо увеличение на приходите.

Хърватия

На основата на общата стойност на активите към БВП, банковият сектор на Хърватия е малко по-добре развит в сравнение с други банкови сектори в страните от ЦИЕ. След кризата през 1998/9 г., банковият пазар преживя силна експанзия. През 1999-2000 г. започнаха процеси на приватизация, като междувременно растежът на чуждестранните банки "на зелено" от 1997 г. е драматичен. Специфичен за този сектор е фактът, че над 60% от депозитите са в евро. Съобразно законовите разпоредби за националната банка ръстът на кредита е ограничен до 16%.

Подобно на много други пазари в ЦИЕ, банковият сектор на Хърватия е под силното влияние на чуждестранни банки. Над 90% от хърватските банки имат стратегически чуждестранни инвеститори. Zagrebacka Banka, собственост на UniCredit (придобита през 2002 г.), е банката номер 1 на пазара – благодарение на сливането на UniCredit с HVB, а BA-CA (Bank Austria Creditanstalt), член на HVB Group, продаде Splitska Banka на френската банкова група Société Générale. Продажбата беше резултат от ограничения от антимонополен характер.

Черна гора

През 2002 г. Черна гора въведе еврото като официална валута. Впоследствие страната успя да постигне нисък ръст на инфлацията в сравнение със Сърбия. Фактът, че Черна гора и Сърбия имаха отделни централни банки, даде възможност на Черна гора да води собствена монетарна политика. От няколко години банковият пазар на Черна гора е независим от Сърбия, но се сблъсква с подобни проблеми като напр. замразените сметки. В Черна гора оперират 11 банки, от които втората най-голяма банка –  Montenegrobanka, има чуждестранен мажоритарен акционер - Nova Ljublianska Banka. Унгарската OTP наскоро съобщи за придобиването на банка номер 1 в Черна гора: Crnogorska komercijalna banka (CKB, с пазарен дял над 40%). Приключването на сделката се очаква в края на 2006. Базирана на акциите й в края на 2005 г., цената от 105 млн. евро представлява 5.4х балансовата стойност.

Заключение

Растежът продължава при ниска степен на проникване на пазара

Състезанието с цел достигане стандартите на Еврозоната е в разгара си: банковият пазар на ЦИЕ продължава да предлага както атрактивни темпове на растеж, така и впечатляващ потенциал за подготвяне на почвата, благодарение на все още ниската степен на проникване на пазара. Съотношението обща стойност на текущите активи към БВП в Еврозоната е около 200%, докато много страни от ЦИЕ все още не са преминали границата от 100%. Очакваме растежът на БВП във всички страни от ЦИЕ да се задържи на ниво над средното за Еврозоната. За да достигне по-висока степен на проникване на пазара, се очаква банковият сектор да расте със значително по-бързи темпове, отколкото тези на БВП в ЦИЕ.

Потребителските и ипотечните кредити като динамо на растежа

От всички банкови продукти и услуги, очакваме потребителските и ипотечни кредити да предложат най-атрактивните печалби и най-високи темпове на растеж, подкрепени от увеличението на БВП на глава от населението и нарастващото доверие в банковия сектор. Докато в дълосрочен план очакваме нетните лихвени нива в СЕЕ да се приближават до по-ниските нива в ЕС, условията в страните от Централна и Източна Европа дават възможност да се въведат по-ефективни продукти. Те ще компенсират поне частично натиска в резултат на спадащите нива на лихвените проценти. Растежът на заемите ще бъде по-висок от този на депозитите: съотношение общи стойности на депозитите към БВП е вече по-близо до средното за ЕС, отколкото съотношението кредити/ БВП. Нарастващите обеми на заемите неизбежно ще доведат до активи, обременени с по-висок риск.

Румъния и България предлагат най-доброто съотношение риск-възвращаемост

Големите различия между страните от ЦИЕ дават повод за анализ на риска и възвръщаемостта: анализът ни показва различните етапи на развитие на страните от ЦИЕ. Всички пазари обаче си приличат по това, че им предстои дълъг път за достигане на нивата на Еврозоната, като същевременно възможностите им за растеж са впечатляващи. Слабо развитите пазари като Сърбия и Украйна имат най-голям потенциал за развитие. Все пак във всички случаи трябва да се има пред вид, че по-високата потенциална възвръщаемост винаги идва с цената на по-висок риск. Колкото даден пазар е по-близо до ЕС, толкова по-малко рискова е една инвестиция в него. Според нас най-малко рискови са страните от Централна и Източна Европа, които вече са членки на ЕС. Кандидатките за членство в ЕС Румъния и България обаче предлагат атрактивно съчетание от нисък риск и висок растеж.