Шест месеца след анулирането на насрочена среща с американския президент Барак Обама, европейците разчитат на възможността да наваксат в събота в Лисабон, за да заздравят трансатлантическите връзки, поизлинели заради икономическата криза, съобщава БТА.

В края на май Обама пренебрегна насрочената среща, официално под претекст, че има други ангажименти. Европейските лидери се почувстваха унизени и останаха с впечатлението, че обитателят на Белия дом не проявява интерес към Стария континент, за разлика от Азия, например.

Срещата в Лисабон ще протече под сянката на по-важно събитие - срещата на върха на НАТО, която ще завърши в събота. За първи път ще застанат един срещу друг в двустранни разговори Барак Обама и новият постоянен президент на ЕС Херман ван Ромпой, чийто пост бе създаден в края на 2009 г. с Лисабонския договор. "За тях това ще е възможност да се опознаят", каза американският посланик в ЕС Уилям Кенард. "Надяваме се да бъдат постигнати редица конкретни цели", добави той.

Желание за конкретни резултати за гражданите на двата бряга на Атлантика има и председателят на Европейската комисия Жозе Барозу, който също ще представлява ЕС в Лисабон. Според него в центъра на вниманието на срещата трябва да бъдат заетостта и растежът.

Вероятно ще се разискват и валутните курсове след неотдавнашните разговори по въпроса на срещата на Г-20 в Сеул.

Инжектирането на около 600 милиарда долара от американската централна банка, в резултат на което доларът отслабна, бе остро критикувано от европейците.

САЩ се опасяват от евентуалните последици за тяхната икономика на големия излишък в търговския баланс на държави като Германия. Опитът на президента Обама на срещата на Г-20 да окаже натиск за намаляване на германския износ бе категорично
отхвърлен от непреклонната канцлерка Ангела Меркел.

Американци и европейци ще говорят също за климата. Искаме да разберем докъде са готови да стигнат с оглед на Канкун Съединените щати в светлината на изборите в средата на мандата, каза европейски дипломат.

След победата на републиканците на парламентарните избори в САЩ американският президент няма да успее да прокара плана си за действия на национално равнище за борба със затоплянето на климата. Блокирането на този закон отдалечава още повече
перспективата Обама да убеди Конгреса да приеме юридически обвързващо международно споразумение.

Сигурността в интернет, иранската ядрена програма, Близкия изток, Афганистан и Пакистан са също в дневния ред.

Според Уилям Кенард САЩ и ЕС поддържат трайно и наситено взаимодействие по важните външнополитически проблеми.

Но след като Барак Обама току що приключи осемдневна обиколка из Азия, където посети Индия, Индонезия, Южна Корея и Япония, европейците се опасяват, че Вашингтон отдава предпочитание на диалога с Азия и с бързо развиващите се икономики за сметка на отдавнашното евроатлантическо партньорство.

Тези опасения бяха подсилени от провала на преговорите за климата в Копенхаген през декември 2009 г., когато САЩ предпочетоха да постигнат разбирателство с Китай.

Този път президентът Обама прие да отдели два часа на разговорите с европейските лидери. Според дипломатически източници европейците предпочитали срещата на върха ЕС-САЩ да се състои в Брюксел, за да се открои по-силно, но Съединените щати не се съгласили.