Броят на бежанците в България през 2013 г. е нараснал четири пъти или с 416% в сравнение с 2012 г. Това показват данните от годишния доклад на Европейската служба по въпросите на убежището, предаде БТА. Изчисленията показват, че от хората, поискали закрила у нас, най-голям дял имат сирийците – 63%.

Броят на бежанците от размирната страна за изминалата година е нараснал десетократно за разлика от 2012 г. Нашата държава, заедно с Малта, е одобрила най-много молби за предоставяне на закрила. Техният брой е около 88 на сто.

От друга страна най-малко бежанци, които са били приети официално, има в Гърция (4%), Унгария (8%) и Естония (9%).

Данните сочат, че най-големият миграционен натиск за Европейския съюз е бил на територията на България, Гърция и Италия. В рамките на целия съюз броят на бежанците през 2013 г. е отбелязал ръст от цели 109%. От тях освен такива от Сирия има и значителен наплив на търсещите убежище от Руската федерация и от Косово.

Според информацията от доклада за България, условията за настаняване на бежанци у нас през 2013 г. са били лоши и е имало дефицит на служителите, които трябва да придружават пътуващите сами деца. Наред с това като сериозен минус се посочва задържането на бежанците и ограничените възможности за работа с тях от страна на администрацията.

В документа се отчита напредъкът на България в това отношение от началото на 2014 г. Споменава се още, че европейската помощ в тази област ще бъде предоставяна до септември месец.

Припомняме, че през изминалата седмица вицепремиерът Даниела Бобева съобщи, че интеграцията на имигрантите у нас ще се основава на това да започнат работа. По нейните думи така ще се намали тежестта на социалните системи у нас, както и ще стане възможно затварянето на свободни пазарни ниши, където има недостиг на работна сила.

Вицепремиерът подчерта, че се очаква Националният съвет по миграция и интеграция ще бъде към министъра на труда и социалната политика.

„Това е сигнал за основния инструмент, по който ще се решават проблемите на лицата, на които е предоставена закрила, а именно – работа. Повечето ресурси ще бъдат насочени там, където лицата нямат необходимата квалификация – да се предостави такава, да бъдат насочени към съответните области и общини, където има свободни работни места“, коментира Бобева.