От началото на 2012 г. не е ясно как и в какъв размер държавните служители ще получават допълнително възнаграждение за извънреден труд, което по закон им се полага. В края на 2011 г. МС е отменил текстовете в наредбата за служебното положение, регламентиращи въпросното заплащане, но те не се появяват в друг нормативен акт. С текстовете се гарантираха 50% над възнаграждението за извънредните часове в работни дни, 75% - в почивни, и 100% на национални празници, колкото са ставките и по Кодекса на труда.

Хаосът в нормативната база настъпи след промени в куп наредби, които кабинетът прие в опит да ускори реформата в администрацията. Основната част от нея е именно въвеждане на нов начин на заплащане. Парламентът обаче не гласува поправките в Закона за държавния служител, с които трябваше да се създаде новата формула за плащане, пише в. "Сега".

Освен парите за извънреден труд чиновниците в държавната администрация са на път да загубят и част от допълнителния си отпуск при работа на ненормиран работен ден. При такъв договор те нямат право на допълнително възнаграждение за извънреден труд в работни дни, затова той им се компенсира с повече отпуск. По Кодекса на труда почивката е минимум 5 дни, а по Закона за държавния служител - до 12. И двата закона гарантират само 20 дни отпуск. Така служителите са в по-неблагоприятна ситуация, тъй като могат да получат по 1 ден, докато работещите в частния сектор не могат да вземат по-малко от 5, а при желание работодателят може да им даде и над 12 дни. Заради липсата на минимално ограничение държавните служители могат и получават само по ден-два отгоре, а на максимума от 12 дни се радват само контролните органи, които често са в командировки.

Въпреки че разпоредбите вече не са в тяхна полза, миналата седмица премиерът Бойко Борисов обвини държавните служители, че имат право на по-дълъг отпуск от тези в частния сектор. Той нареди на финансовия министър Симеон Дянков да измисли как да ги изравни. Вицепремиерът вече обяви, че чиновниците ще имат право само на 5 дни допълнителни, а останалите 7 дни ще бъдат използвани за обучението им.

Проблемът на натрупаните отпуски от по 300 - 400 дни е отпреди новия ред за ползването им от средата на 2010 г., когато ГЕРБ въведе двугодишна давност за дните след 31 декември 2009 г. За старите дни обаче Конституционният съд реши, че не могат да се пипат. Единствените отпуски в администрацията, които биха могли да се орежат, са на висши ръководители на структури, назначени по закона за администрацията, от президента или избраните от НС. На тях наредбата за отпуските гарантира 30 дни минимум платена почивка. Други трупащи дни са военните и полицаите, които също имат право на 30 дни, но с допълнителни бонуси за дежурства, награди, прослужено време и така нататък могат да съберат два месеца.