Близо 75% от българската козметика се изнася за чужбина. Една от причините е, че нашият пазар е твърде малък, за да поеме целия обем от продукти. Втората е, че страната ни е отворена за най-различни чуждестранни козметични марки. Така успешната формула за оцеляване в трудните времена на кризата се оказва експортът. 

Износът обаче е привлекателен за българските компании и заради по-атрактивните цени. Козметичната индустрия показва твърда устойчивост и задържане на пазарните позиции, въпреки влошените заради кризата показатели. Или, както казват от бранша: „без хляб не може, но и без сапун не става”.  

"В момента българска козметика се продава на европейския пазар, в арабския регион, в Азия, в Близкия и Далечния Изток. Нашите продукти са търсени във всичките държави от бившия соцлагер. Това е пазар, на който българската козметика традиционно е присъствала и в който тя е много добре позната, приета, има традиции в ползването ѝ", обяснява Николина Узунова, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика”, цитирана от БНР.

В Далечния Изток, например в Япония, много се търсят козметични продукти със съдържание на розово масло. В арабския регион традиционно продаваме бяла козметика. В САЩ също има интерес към нашите козметични продукти. Има пробив и на пазарите в Африка, добавя експертът.

На 11 юли 2013 г. влиза в сила промяна в нормативната база на козметичния бранш в ЕС. Във всички държави членки законодателството ще бъде идентично както за производството, така и за търговията с козметика. Влиза в сила и нова система за уведомяване на европейския пазар за пускането на козметични продукти, създаден е и единен европейски портал за тях. 

Кризата не е подминала козметичната индустрия у нас, но фалити няма, обясни Узунова. Родната козметика е в средната и ниската ценова ниша и заради това потреблението ѝ продължава. 

Въпреки че биокозметиката е хит на българския пазар, продажбите не са сериозни, отчитат от бранша. Причината е, че натуралната козметика е по-скъпа, а българският потребител в момента е доста по-скромен и по-разумен в разходите си.