Безработните младежи в България са намалели от 72 хил. души за 2014 г. до 58 хил. души през тази или с общо 14 хил. души. Това обяви вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин по време на петъчния парламентарен контрол.

„Има програми, които са свързани с младежка заетост около 19 хил. младежи са започнали работа на първичния пазар на труда от началото на годината, още 5000 са включени в субсидирана заетост. Дела на безработните младежи до 29 годишна възраст пада до 6,3%, а минималната година е бил 7,4%“, обяснява още той.

Калфин е на мнение, че голяма част от младите хора в България смятат за най-добра перспектива образованието в чужбина и намирането на работа извън граница.

„Ако се опитаме да се поставим на мястото на младите хора ще видим, че те имат проблем да видят кариерната си перспектива в България също така имат проблем и със заплатите“, коментира той и допълва, че е необходимо увеличаване на размера на минималната заплата.

Вицепремиерът твърди, че икономика, която разчита на ниски доходи, минимални работни заплати и на ниско квалифициран персонал, няма как да бъде конкурентноспособна.

„Трябва да е много ясна тенденцията и тя трябва да бъде на повишаване на доходите и съответно инвеститорите би трябвало да търсят възможност не чрез минималните работни заплати, а чрез допълнителни инвестиции да бъдат конкурентни в България“, смята той, цитиран от агенция "Фокус".

Междувременно по отношение на предложението на правителството минималното трудово възнаграждение да бъде в размер между 35 и 55% от средното такова за страната, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев коментира: "В България действа принципът на пазарната икономика и работната заплата трябва да се определя на пазара на труда".

По неговите думи към момента съотношението на минималната към средната заплата вече е 50 на сто, като за 20 области на страната това съотношение е дори 60 на сто. Експертът коментира, че оптималният диапазон е между 30 и 40 на сто.