По предварителни данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции в България за периода януари – декември 2007 г. възлизат на почти 5.7 млрд. евро (19.9% от БВП) (при близо 4.4 млрд. евро за същия период на 2006 г., или 17.4% от БВП). По този показател страната ни заема първо място в Европа. В същото време размерът на българските инвестиции в страната за миналата година е бил 15.5 млрд. лв.

Тези данни ще бъдат индексирани още веднъж през април, с което се очаква размерът им да достигне 6 млрд. евро.

Страната ни разполага с потенциал да задържи този обем на чуждестранните инвестиции и през настоящата година. Но през следващите няколко години темпът на нарастване на преките чуждестранни инвестиции ще се забави, прогнозира изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Стоян Сталев при представянето на данните.

През последните две години страната ни е привлякла повече чужди инвестиции, отколкото за целия период от 1990 до 2005 г. Основни причини за това са членството на България в ЕС и политиката на стабилизация на икономиката, предприета след 1997 г., коментира Сталев.

Най-голям процент от чуждестранните инвестиции през изминалата година са дошли от Великобритания – 16.9%. Тези инвестиции са били направени основно в сектора на недвижимите имоти. Второ място заема Холандия с 9.5%, трето място заема Австрия с 8.4%, четвърто – Белгия със 7.8% и пето – Гърция със 7.2%.

По сектори най-голям процент от инвестициите са били вложени в операции с недвижими имоти – 37.8%, следвани от строителството с 30.6% и преработващата промишленост с 12.4%. Има още много какво да се желае по отношение на балансирането на чуждестранните инвестиции по отрасли, каза Сталев. Ще мине доста време докато балансите бъдат изравнени и българското общество започне да мисли в областта на производството и спре да търси "бързите пари", коментира той.

За да бъде постигнато „обръщане” в този баланс трябва да се започне с промяна на българското образование в посока подобряване на диференциацията между професионалните училища и гимназиите. Освен това девалвацията на висшето образование в страната трябва да се постави под контрол.

Трябва да се спре с откриването на нископлатени работни места. Имиджът на България като страна с най-ниско платена работна ръка трябва се промени, каза още Сталев. Според него държавата трябва да работи за връщането на българи от емиграция, спирането на емиграцията, и привличането на работа на етнически българи от страни като Молдова и Украйна.

Налице е необходимост от изграждането на индустриални паркове, бизнес зони и бизнес центрове, посредством които да бъде насърчено производството. Това е така, тъй като инвестициите, насочени единствено в строителството и туризма крият голям риск. На страната й липсват „буфери”, с които да поеме тези рискове в други икономически отрасли, каза още председателят на БАИ.

През изминалата година Агенцията е връчила на 63 проекта сертификати за инвестиции първи клас. Около половината от тях са били български.
От началото на годината около 30 чуждестранни фирми са подали документи за сертифициране от БАИ. Очаква се първите сертификати, съобразени с приетия през август Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, да бъдат връчени през следващия месец.

През тази година Агенцията ще дава единствено сертификати на проекти в областта на производството и възобновяемите енергийни източници. Очаквам общият брой на връчените сертификати да се доближи до миналогодишния, заяви още Сталев.

Налице е проявен интерес от 5-6 водещи европейски фирми в автомобилостроенето, които искат да преместя и/или разкрият свои мощности в България. Сталев не разкри имената на фирмите. Преговорите са още в начален етап, но ако бъдат завършени успешно, всяка от тези фирми би  могла да инвестира по около 20–30 млн. евро у нас, допълни той.

България трябва да прояви повече самочувствие по отношение на промените в законодателството. Въвеждането на процедури, които не са типични за страната ни, трябва да бъде прекратено. Несигурността по отношение на законодателството влияе зле на евентуален интерес от страна на чужди фирми към България, обясни Сталев.

БАИ ще продължи да развива политика по отношение на насърчаването на чуждите инвестиции в България. Въпреки това не трябва да се разчита единствено на чуждестранни инвестиции за запазването на баланса по текущата сметка на страната, каза още Сталев.

Председателят на БАИ потвърди информацията, че Nokia е оглеждала България като евентуално място, където е можело да бъде преместена фабриката на компанията от Германия (която впоследствие се премести в Румъния). До конкретни разговори между производителя на мобилни телефони и БАИ обаче не се е стигало. С Румъния сме в условия на благородна конкуренция в много отрасли, заключи Сталев.