В принудителен неплатен отпуск започват да излизат служителите на Народна библиотека „П. Р. Славейков" във Велико Търново. Всеки от тях ще трябва да ползва по пет дни в месеца до края на годината. Така библиотекарите постепенно ще натрупат по 22 работни дни, в които няма да ходят на работа и няма да получават пари. Крайната мярка се налага заради орязания бюджет на библиотеката.

„Със 70 000 лв. са по-малко парите. И най-лошото е, че намалението не влиза в сила от 1 юли, а е със задна дата от 1 януари и голяма част от разходите вече са направени", коментира директорът на библиотеката Иван Александров. Вчера той и шефът на Регионалния исторически музей Иван Църов видяха последните изчисления на бюджетите си след 30-процентните съкращения, предаде в. "Борба".

С по 1600 лв. на човек се намаляват парите в библиотеката. Бюджетът на институцията се формира на базата на щатни бройки, това е и основната причина, поради която Александров отказва да съкращава хора.

„Най-лесно ми е да набележа шестима души и да съм добре до края на годината. Но съкращавайки хора сега, аз си правя лоша услуга на бюджет 2011, който пак ще бъде формиран според бройката, за която вече няколко години се боря. Защото, библиотеката е голяма, има три филиала и ми е нужен персонал", не крие разочарованието си Иван Александров.

Съкращението на бюджетни средства удря най-вече дейността на библиотеката. Разходите за консумативи, вода, ток и отопление падат рязко, което ще попречи на нормалното функциониране на институцията.

„Съкращения няма да има, поне не на този етап. Намаляват парите за Фонд „Работна заплата" и издръжка. Най-лошият ми сценарий включва затварянето на две музейни сбирки", призна вчера и Иван Църов след разговорите си в общината.

Археологическият музей, който е едно от лицата на средновековно Търново, се оказва най-уязвимата експозиция. Музеят е на неудобно място, има много стълби за изкачване, а там ходят най-често възрастни хора. През студените месеци в експозицията влизат не повече от десетина човека, което не оправдава огромните разходи по поддръжката на залите. 1700 кв. метра експозиционна площ има Археологическият музей и отоплението и осветлението са сериозна инвестиция.

„Досега в средата на ноември затваряхме църквите в Арбанаси и тези в Асеновата махала и ги отваряхме при заявки. Но сега може да се наложи да направим това още в средата на октомври", обяснява Иван Църов.

Музеят в Килифарево е другият обект, който може да остане заключен през зимата. Килифарево е малко градче, остава извън основния туристически поток и там посетителите са малко. В същото време сградата е голяма и също гълта пари.

„Не знам какво ще правя. На мен тази среща ми предстои и едва тогава ще мога да съм точен, но силно се надявам, че няма да бъда принуден да съкращавам хора", каза вчера и директорът на Държавната художествена галерия „Борис Денев" Ганчо Карабаджаков. Той обаче призна, че галерията не е сред предпочитаните за разходка места. Но не скри яда си и от факта, че всяко правителство започва реформаторската си политика винаги от културата.

С около 1000 лв. на човек се намалява стандартът и на читалищата. Те остават с по 5800 лв. бюджет за работна заплата и консумативи. Това означава, че с толкова пари ще трябва да живее всяко селско читалище, в което има една щатна бройка. При това стечение на обстоятелствата тези културни институции, с чиято уникалност България се хвали пред света, няма да имат пари за заплати през декември.