Бизнесът подкрепя необходимостта от актуализация на бюджета. Това заяви зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) относно президентското вето върху актуализацията на бюджета.

Бранков отбеляза, че са съгласни дори да има по-голям дефицит, но само срещу ясно разписани реформи по отделните сектори. Според него актуализацията ще осигури допълнително фискално пространство за покриване на разходи в пенсионната система.

От БТПП заявиха, че подкрепят оптимизирането на разходите на ведомствата и запазване на фискалната стабилност.

"Има вече статистически данни за по-бавните темпове за изпълнение на приходната част. Голяма част от мерките на новото правителство подкрепяме – разплащане на просрочените задължения с бизнеса. Не подкрепяме идеята за увеличаване на минималната работна заплата”, заявиха от палатата.        

Актуализацията не беше подкрепена единствено от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). От работодателската организация заявиха, че се обявяват против корекциите, тъй като нямало прозрачност за това как ще се харчат парите, предвидени за допълнителни разходи. От организацията смятали също така, че не се бил провел дебат за ремонта на бюджета. 

Двата синдиката – КНСБ и КТ "Подкрепа", също подкрепят позицията, че актуализацията няма алтернатива. Синдикатите настояха също от първи октомври тази година да се увеличи минималната работна заплата от 310 на 330-340 лв., както и да бъдат предвидени коледни добавки за пенсионерите. 

Не намираме мотиви, които атакуват по същество - правно или конституционно, това, което предлагаме като актуализацията на бюджета, заяви финансовият министър Петър Чобанов на заседанието. Той посочи, че не може да се съгласи с постановката на държавния глава - частично вето върху актуализацията на бюджета. Според него текстовете са свързани.

Чобанов посочи, че приетата актуализация е свързана както с неблагоприятното развитие на макроикономическите индикатори, така и с рискове от неизпълнение на приходната част.

По думите му, ако не бъдат одобрени допълнителните средства от 40 млн. лв., ще се постави под риск изпълнението на бюджета на социалното министерство. Предвидените средства са за социалните плащания за най-уязвимите групи, за ваучери за храна, за програми за заетост. Без актуализация ще пострада и бизнесът, тъй като държавата няма да може да се разплати с него.

"Намалението на данъчните приходи с 550 млн. лв. представлява вдигане на летвата, за което президентът настоява в мотивите си. Това не отслабва дисциплината на приходните агенции. Като се поставят цели, те трябва да са реалистични”, посочи министърът.

По повод президентските критики за увеличение на непредвидените разходи, социалният министър Хасан Адемов заяви, че при актуализацията на бюджета, извършена през 2010 г. от ГЕРБ непредвидените разходи са увеличени 14 пъти – от 87 млн. на 1,2 млрд. лв.

"Не съм съгласен с презумпцията за виновност – че това правителство ще изхарчи тези пари непрозрачно. Няма как да се изхарчат непрозрачно, защото има постановление на Министерски съвет, където надлежно ще са разписани”, обясни Адемов.

Той подчерта, че предвиденият в актуализацията на бюджета социален пакет не са пари за допълнителни социални разходи, а средства по недостигащи пари за социални плащания, които са гарантирани със закон.