Проект за промени в Кодекса на труда, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители от "БСП за България" още в първите дни от работата на 48-ия парламент, възроди споровете за определянето на минималната работна заплата (МРЗ) за страната. Проектът предвижда тя да е не по-малко от 50 процента от средната, като вносителите се позовават на новата европейска Директива относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.
Според експертните сметки в законопроекта минималната заплата от 1-ви януари догодина трябва да е 850 лева.
Внесеният проект предвижда всяка година до 31-ви октомври да се определя минималната работна заплата за следващата календарна година, като а размерът й да е поне 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца. И така, 30-годишният спор между бизнеса и синдикатите за определянето на минималната работна заплата по обективни критерии отново набира скорост със съответните аргументи "за" и "против" с отчитането както на социалната, така и на икономическата логика на всяка от страните.
"Разговорът е как се стига до това число, а не толкова върху самото число. Редица компании не плащат минимална работна заплата, просто заплатите при тях са по-високи. За бизнеса е важно как се определя една сума и за какъв период ще бъде валидна, за да може да планира. Едно е бизнесът в икономически неразвити райони, друго е в големите градове. МРЗ е фактор, който влияе върху повишаване на останалите заплати в предприятието. Извън тези 30-50 лева трябва да се видят ефектите от едно такова действие - заетостта ще стимулира ли хората да се образоват, или - независимо от това какво правим, ще дойде един добър политик, който ще каже - "ще взимате тази заплата". Политическите партии забравят, че има и социални партньори", коментира заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева. .
От Камарата са категорични, че Директивата не изисква минималната заплата да е в размер не по-малко от 50% от средната, а създава рамка за адекватност на законоустановените минимални работни заплати и насърчаване на колективното преговаряне за определяне на заплати.
Внесеният в края на октомври 2022 година от БСП законопроект ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос, каза още Минчева: "Директивата предвижда сериозно участие на социалните партньори - в определяне на националните критерии за определяне на МРЗ и в определяне на референтните стойности, които да служат за индикатор за адекватност. С този законопроект се елиминира изцяло ролята на социалните партньори".
От БСК заявиха готовност да инициират разговори със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда в случай на реализиране на тази или подобни законодателни инициативи.
"Предложението е напълно в интерес на работещите и е един от критериите, заложени в Директивата за адекватността на минималните възнаграждения на ЕС. Подкрепяме такъв подход. Има още критерии, които трябва да бъдат покрити, за да бъде постигната адекватност на МРЗ", посочи икономическият съветник в Конфедерация на труда "Подкрепа" Ваня Григорова.
Тя припомни, че размерът от 850 лева е предложение на КТ "Подкрепа", "което най-вероятно е чуто от вносителите на проекта".
Един от вносителите на законопроекта - Георги Гьоков от БСП, председател на парламентарната социална комисия, обясни мотивите, основният от които е, че е нужно повишаване на доходите във време на криза:
"Сегашното служебно правителство отказа да внесе нова МРЗ и не можем да караме със старата при тази инфлация. Очакват ни трудни зимни месеци. Този акт възпроизвежда политиките ни от години назад и усилията ни за въвеждане на механизъм за определяне на МРЗ, който не зависи от волята на политици, а ползва обективни критерии".
БСП винаги е държала на социалния диалог, коментира Гьоков. Относно упреците, че става въпрос за предизборен политически ход.
