От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обявиха в отворено писмо до медиите, че ще предложат в Националния съвет за тристранно сътрудничество да бъде обсъден въпросът за точно определен брой работни дни в годината. Според тях всяка година може да има равен брой работни дни, които да са 251.

"В зависимост от това колко са официалните празници, падащи се в събота или неделя, и колко са съботите и неделите в съответната година и дали годината е високосна, ще се подаряват един или два почивни дни, така че всяка година да има 251 работни дни. Нещо повече - подаръкът, когато го има, е по-добре да се направи за някой петък, след национален празник, паднал се в четвъртък. Тоест ще апелираме да се преразгледа промяната в Кодекса на труда", пише в позицията на бизнеса.

От АИКБ имат още едно предложение - да се фиксира минимален брой работни дни за годината и той да бъде постоянен.

Асоциацията е провела анкета сред свои членове и според отговорите на фирмите, участвали в проучването, 53% от тях са работили на 1 май. В същото време 62% от работодателите са разкрили, че се затрудняват с допълнителното заплащане за положен труд по време на празнични дни. Председателят на АИКБ Васил Василев изчисли, че повечето компании работят на 15% загуба в подобни дни.

Според бизнеса над 1 млрд. лв. ще са пропуснатите възможности за икономиката от подарените почивни дни през тази година. Велев определи 2017 г. като най-мързеливата година с рекорд от 117 почивни и само 248 работни дни.

В края на миналата година правителство на Бойко Борисов реши, че вече няма да пренарежда работните дни, така че около празник да се събират повече дни почивка, които да се отработват в следващи съботи. За сметка на това, ако празникът се пада в събота или неделя, понеделникът също ще е почивен.

Поправките бяха силно оспорени от работодателските организации с мотива, че така почивните дни през годината на практика се увеличават и от това бизнесът губи. Четирите национално представителни работодателски организации, както и синдикатът КНСБ, изтъкнаха, че промяната в законодателството противоречи на конституцията и нарушава Кодекса на труда за работното време и социалния диалог, тъй като проектът не е обсъждан в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Според организациите всеки допълнителен неработен ден струва 0.4% от годишния размер на произведената добавена стойност, респективно и на годишния БВП.