Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) продължава досегашната погрешна практика на субсидиране на домакинствата от българския бизнес. Това се посочва в разпространено до медиите становище за предлаганите от регулатора нови цени, подписано от четирите национално представителни работодателски организации - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Фирмите на ниско напрежение ще купуват с 40 процента по-скъпа енергия в сравнение с домакинствата, посочват работодателите. "Възразяваме срещу този подход, тъй като той деформира пазарните отношения, преследва псевдосоциални цели и по същество обезсмисля политиките за енергийна ефективност в бита", заявяват организациите.

Представителите на бизнеса припомнят, че с промените в Закона за енергетиката през март 2015 г. беше поет ангажимент ценовите тежести, които българската индустрия понася, да бъдат намалени. Вместо това, КЕВР "изненада" индустрията с повече от двукратно увеличена ценова добавка "задължения към обществото" (от 18 до 40 лв./МВтч), посочват работодателите, пише iNews.bg.

По техни изчисления това води до скок в цените за потребителите на високо напрежение с 20 процента, а на цените за средно напрежение - с 15 процента.

В ценовото заявление на НЕК се съобщава за допълнително натрупан дефицит от 1,3 млрд. лв., дължащ се на регулаторните решения отпреди една година. Този нов дефицит представлява огромен риск не само за енергетиката, а и за цялата икономика, и е отговорност на КЕВР да предложи мерки за спешното му решаване, призовават от организациите.

Според бизнеса, основната причина за създаването и поддържането на структурни дебаланси и финансови дефицити в българската енергийна сфера е, че вместо по пазарна цена, общественият доставчик изкупува по непазарно определени цени електрическата енергия от възобновяеми източници и по дългосрочните договори за изкупуване на енергия.

Липсата на конкуренция между производителите на енергия до голяма степен обезсмисля усилията за либерализация. Държавните дружества от групата на БЕХ предлагат над 90 процента от енергията за свободния пазар, посочват още работодателските организации и призовават за реформи.