Само 11% от представителите на бизнеса не усещат отражението на високите енергийни цени, докато за останалите 89% те създават сериозни проблеми. Това ги принуждава да увеличават крайните цени на продукцията си (62%), да съкращават други разходи (41%) и персонал (14%), а всеки четвърти се оплаква от намаление на поръчките и клиентите. 

Това показва традиционната анкета на Българската стопанска камара "2021 г. през погледа на бизнеса". Директна финансова подкрепа и преструктуриране на енергийната система и енергийния микс са двете най-необходими според анкетираните мерки от страна на държавата, които да служат като противодействие на растящите енергийни цени. 

Сред належащите мерки е и въвеждането на механизъм за сключване на дългосрочни договори за бизнес потребителите. Високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите. 11% от анкетираните вече са инвестирали в тази посока, но една трета от участниците в проучването не си поставят подобни приоритети, коментира председателят на БСК Добри Митрев. Преобладаващата част (27%) от възнамеряващите да инвестират в енергийна ефективност планира изграждане на енергийни източници за собствени нужди, а всеки четвърти анкетиран планира обновяване или подмяна на използваните технологии. Към оптимизация на производствените процеси са се насочили 15% от участниците в проучването, а обновяване на сградния фонд и автомобилния парк обмислят, съответно- 13 и 11% от анкетираните. 

За 14% от бизнеса подобни инвестиции са невъзможни, поради липса на финансов ресурс. 49% от анкетираните виждат бъдещето на българската енергетика в атомната енергия, а всеки четвърти залага на възобновяемите енергийни източници.

Според 43% от анкетираните заместването на произвежданата от въглищните централи енергия трябва да стане чрез микс от всички изброени дотук мерки. 

Проучването показва леко покачване на оптимизма сред бизнеса.  42% от анкетираните очакват икономически спад през 2022 г., но в миналогодишното изследване песимистите са били почти двойно повече. 17% не очакват никаква промяна, а 31% са оптимистите, които са тройно повече спрямо миналата година.

Според анкетата антикризисните и противоепидемични мерки получават много ниска оценка. 19% от анкетираните одобряват икономическите мерки, а 27% подкрепят противоепидемичните. Резултатът е почти идентичен с този от 2020 г., когато процентите са били, съответно Ц 19 и 28. В огромното си мнозинство участниците в анкетата не одобряват предприетите мерки. 

В резултат от ковид-пандемията 44% от анкетираните са били принудени да се откажат от инвестиционните си намерения, както и да пристъпят към оптимизация на разходите. 41% пък са прекратили работа за определен период.  Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените, фискалната и регулаторна тежест, както и спад на броя на работните места.

Най-сериозни притеснения за бъдещето анкетираните имат по отношение на високите енергийни цени и инфлационния натиск (80-82%). 70% от участниците в анкетата очакват ковид-кризата и забавянето на глобалния растеж да се отразят негативно на техните бизнес показатели и през 2022 г.