Бизнесът се обяви против привилегиите на държавни и общински фирми да печелят обществени поръчки без конкурс. Това предложение е заложено в новия проектозакон за обществените поръчки, който ще се гласува от Министерския съвет през януари и ще бъде приет до август. В него се предвижда също процедурите да се възлагат на вътрешни фирми, които са 100% собственост на възложителя. Поръчките ще се наричат in house и ще бъдат определени в новия закон.

Голяма част от обществените поръчки не вървят на основата на търгови отношения, а отиват на договаряне, което е много страшно, коментира пред в. „Класа“ Божидар Данев, председател на БСК, по повод предложението на ГЕРБ за приемането на изцяло нов закон за обществените поръчки.

В световната практика на т. нар. in house фирми (компании, създадени с определена цел, които са 100% държавни или общински) се възлагат обществени поръчки без процедури и конкурси. Тази практика е само за определени цели и може да се осъществява единствено на територията на общината, където компанията е регистрирана, обясни Емил Радев, депутат от ГЕРБ, който е член на работната група по проектозакона.

Самите общини ще преценяват дали да ползват външни услуги, или е по-лесно да се създаде компания, на която да се предостави да извършва дейността. По думите му ще се засилят функциите на Агенцията за обществени поръчки и ще бъде направена специална дефиниция за свързаните лица, за да няма неясноти. Радев уточни, че има нужда от по-строги мерки за предварителен контрол и обявяване на обществени поръчки.

Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС, обясни, че става дума за проекти, които се броят годишно на пръстите на едната ръка. „Става дума за комунални общински фирми и за няколко бивши ведомствени институти, които могат да ползват договорите in house“ , каза министърът.

Според представителите на бизнеса рязкото свиване на публичните средства заради икономическата криза е намалило и достъпа на фирмите до обществени поръчки. От БСК смятат, че ако бъдат приети и т. нар. поръчки in house, ще се намали и конкурсното начало в процедурите.

"Не може да има такова условие в закона, защото това блокира конкуренцията на пазара", коментира изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков. Той обясни, че тази идея няма как да бъде одобрена от ЕС, защото противоречи на всички правила и норми за конкуренция на пазара. По думите на Бойков строителният бранш през тази година разчита изцяло на поръчки от държавата и не би трябвало в тези конкурси да се ограничи участието на частните компании.

Също като недобра определи идеята Красимир Лалов, зам.-председател на Националното сдружение на българските превозвачи. Според него, ако това бъде прието, ще означава, че оттук нататък при конкурсите ще има двойни стандарти. Лалов даде пример с конкурса за избор на изпълнител на магистрала „Тракия“, който в началото на 2009 г. бе прекратен заради дискриминационни условия. Тогава една от фирмите кандидати сезира ЕК.

„Повод беше записаното условие в конкурсните книжа, кандидатите да имат собствена или наета асфалтова база, която да бъде на не повече от 80 км от най-отдалечената точка на обекта“, обясни Лалов. Според други експерти предложението ще увеличи корупционните практики.

Промените в законодателството предстоят, заяви Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Предложението на бизнеса е класирането при обществените поръчки да се извършва от различен орган от този, който сключва договорите, да се унифицира начинът на провеждане на конкурсите, да се увеличи до голяма степен електронната обработка на информацията по тях.
Мениджърите настояват още да се облекчат административните процедури и да се намалят ненужните прегради пред бизнеса. Примерно, да се премахне изискването за доказване на факти, които държавата знае. Сега фирмите трябва да доказват отсъствие на задължения към държавата, свидетелство за съдимост на членовете на Съвета на директорите, при положение че цялата тази информация е служебно достъпна. Фирмите искат и въвеждане на интернет услуги в цялата процедура на обществените поръчки – от заявките до мотивите за крайното класиране.
В крайна сметка дебатът предстои. На 6 януари в Министерския съвет ще бъде проведена среща с представители на всички браншове, които са заинтересовани от промените в Закона за обществените поръчки.