Биоземеделието е основен приоритет в политиката на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) през новия програмен период 2015-2020 г. Това заяви зам.-министърът на земеделието и храните Бюрхан Абазов при откриване на Конференция за биологичното земеделие и качеството на храните, съобщават от ведомството

Той подчерта, че България има дългогодишни традиции в областта на земеделието и много запазени райони с богато биологично разнообразие, което е важна предпоставка за развитието на биоземеделието. Зам.-министърът акцентира, че новата обща селскостопанска политика (ОСП) ще въведе компонент „Зелени плащания” като част от директните плащания, по който ресурсът за българските фермери е в размер на 240 млн. евро годишно. Биологичните производители ще получават тези плащания директно, без да се изискват допълнителни ангажименти от тях. 

„В програмата за развитие на селските райони се предвижда създаване на отделна мярка „Биологично земеделие”. Определеният финансов ресурс по нея е 110 млн. евро", заяви Абазов, уточнявайки, че подпомагането се предоставя на хекат използвана земеделска площ, на селскостопански производители или групи селскостопански производители, които доброволно се ангажират да поддържат практиките и методите за биологично земеделие.

По думите му получаването на средства по програмата е от решаващо значение за съществуването и развитието на българското биологично производство. По-голяма част от тази продукция успешно се изнася на външните пазари. Предизвикателството пред нас е да създадем условия на българските производители да работят и за българския пазар, обясни още Абазов.

Зам.-министърът беше категоричен, че амбицията на МЗХ е биопродуктите да бъдат включени в менюто на българите. Той посочи, че тази цел е постижима, защото постоянно нараства броят на производителите, които преминат от конвенционално към биологично земеделие, коментира.

По предварителни данни към началото на тази година броят на биологичните производители, преработватели и търговци се е увеличил значително – от 2016 през 2012 г. те са достигнали 3157 през миналата. Тенденция на увеличаване се наблюдава и при площите в системата на контрол, които през 2013 г. са 79 709 хектара, а през 2012 г. същите са били 40 378 хектара.

Директорът на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) Пламен Моллов също бе гост на форума на биопроизводителите. Според него населението на земята може да бъде добре изхранвано с биохраните, информира iNews.bg.

Поради тази причина те намират одобрение след потребителската оценка, допълни Моллов. Биохраните са храни, които трябва да бъдат контролирани много внимателно, подчерта той.

Шефът на контролния орган даде пример, как БАБХ миналата седмица е забранила производството на 50 тона млечни продукти на фирма, която носи името "био", но не разполага с хладилни камери, а в същото време продава млечни продукти. 

В заключение той добави, че биологичното производство на храни в България има голямо бъдеще и с него страната ни може да бъде конкурентна на международния пазар.

"Това е бъдещето развитие на българската хранителна индустрия", подчерта Моллов.